Решение № 10307 от 4.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2009 г.

Решение № 10307 от 4.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева С решение № 105 от 09.03.2009 г., постановено по адм. д. № 988/2008 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, представлявано от изп. директор Васил Величков Тодоров против Заповед № РД-08-845/19.08.2008 г. на директора на РЗОК-Плевен. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, представлявано от изп. директор д-р Васил Величков Тодоров с оплакване, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Релевира оплакване за противоречие в мотивите на съда досежно липсата на номер и дата върху получения екземпляр. Счита, че се касае до задължителни реквизити, липсата на които е предпоставка за отмяна на оспорения акт. Моли обжалваното решение са бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменена оспорената заповед на директора на РЗОК-Плевен. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - директорът на РЗОК-Плевен, се представлява от юрисконсулт Владинска, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно, наведените доводи са неоснователни. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № РД-08-845/19.08.2008 г. на директора на РЗОК-Плевен, с която на основание чл. 73, ал. 4 от ЗЗО, чл. 232, чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г. и препис-извлечение от Протокол № 3/16.07.2008 г. на Арбитражната комисия, е наложил санкция на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен по две точки: по т. 1 санкция от 180 лв. за неоснователно заплатена потребителска такса от ЗЗОЛ и по т. 2 санкция от 1260 лв. за получаване на заплащане/допълнително от ЗЗОЛ за дейност, която се заплаща напълно от НЗОК. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в съответната форма и спазване на материалния закон. Мотивирал е правните си изводи, че констатирани от проверяващите органи нарушения на чл. 5, т. 6 от ИД във връзка с чл. 37 от ЗЗО са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, поради което правилно са му наложени съответните санкции. В касационната жалба се развира подробно и единствено доводът, че оспореният акт не е съдържал реквизитите "номер и дата на издаване", поради което е следвало да бъде отменен. Настоящата инстанция счита касационното оплакване за неоснователно. По делото се намират два отделни екземпляра от оспорената заповед - единият е фотокопие на заповед на директора на РЗОК-Плевен с всички необходими реквизити, обозначена като№ РД-08-845/19.08.2008 г., а другата без номер и дата. Визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити за един административен акт, са с цел точното му идентифициране и гарантиране възможността за ефективна защита срещу него от засегнатата страна. В процесния случай не се оспорва обстоятелството, че в администрацията на органа процесната заповед е индивидуализирана точно с посочените в решението реквизити № РД-08-845/19.08.2008 г. Фактът, че на медицинското заведение е връчен екземпляр без това обозначение, не прави акта порочен, още повече, че е отразена дата на връчването му 22.08.2008 г. Дори да е налице процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не се възпрепятства правото на защита на страната. От съдържанието на акта стават ясни както констатираните нарушения, така и наложената санкция, а срокът за оспорване на заповедта започва да тече от датата, следваща деня на връчване т. е. от 23.08.2008 г. Едно процесуално нарушение е основание за отмяна на административен акт когато е съществено и води до последици, при които изходът на спора възможно би бил различен, ако това нарушение не беше допуснато от органа. Конкретния случай не попада в тази хипотеза и правилно първоинстанционният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,