Решение № 7396 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2009 г.

Решение № 7396 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районен център по здравеопазване (РЦЗ) гр. Пловдив, против решение № 1179/14.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1020/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ЕТ "Д-р Станимир Кендов амбулатория индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина", гр. Пловдив, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отменил заповед № РЕ-6/02.01.2008 г. на директора на РЦЗ гр. Пловдив, с която е отказано вписване на промени в регистрация на ЕТ "Д-р Станимир Кендов амбулатория индивидуална практика за първична стоматологична помощ". За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ЕТ "Д-р Станимир Кендов амбулатория индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" е регистриран като лечебно заведение, вписано в регистъра на РЦЗ гр. Пловдив (удостоверение № 1386/28.02.2003 г.). В изпълнение на изискването на § 14 от Закона за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина ответникът по касационната жалба вписал промяна в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ в наименованието на лечебното заведение, а именно от ЕТ "Д-р Станимир Кендов амбулатория индивидуална практика за първична стоматологична помощ" на ЕТ "Д-р Станимир Кендов амбулатория индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина", като съобразно § 2 от същия закон думата стоматологична е заменена с дентална. В изпълнение на законовите изисквания д-р Кендов подал и заявление до РЦЗ за вписване на промяната, към което приложил доказателства за вписване на промяната в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. Административният орган уведомил заявителя, че следва да представи всички документи за регистрация съобразно чл. 40 от Закона за лечебните заведения. В дадения срок същите не били представени, поради което бил постановен и оспорения отказ. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправните норми на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Съдът е счел, че изискуемите са по чл. 40 от ЗЛЗ документи са относими само при първоначална регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ. Посочено е, че при промяна в наименованието на лечебното заведение следва да се представят единствено доказателства, удостоверяващи извършването й по надлежния ред. Обжалваното решение е постановено в съответствие със закона. Изводът на съда, че при промяна в обстоятелства следва да се изискват и представят документи, удостоверяващи, подлежащите на вписване факти е законосъобразен. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЛЗ, регламентираща изчерпателно обстоятелствата, които се вписват в регистъра на РЦЗ. В тази връзка е и правилото на чл. 43 от ЗЛЗ, съобразно което регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния регионален център по здравеопазване за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение в 7-дневен срок от настъпването им. Нормата на чл. 15 от Наредба № 19 от 22.07.1999 г. за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите императивно разпорежда, че регистрираните лица са длъжни в 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелство, вписано в регистъра, да уведомят регионалния център по здравеопазване, като приложат съответния документ, удостоверяващ промяната. Директорът на РЦЗ гр. Пловдив в противоречие с изискванията на закона е изискал от заявителя всички необходими документи за вписване на първоначална регистрация, при заявено вписване само на промяна във вписано обстоятелство, за което са били представени съответните документи, удостоверяващи промяната. Следователно като е направил извода за незаконосъобразност на оспорения отказ Административен съд гр. Пловдив е постановил решение съответно на материалния закон, а доводите на касатора за противното са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,