Решение № 8288 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2015 г.

Решение № 8288 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. Н. против решение № 2826 от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 765/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли за отмяната му. Касаторът е депозирал и частна жалба против разпореждане от 09.03.2015 г., с което съдът отказва да освободи Николов от заплащане на държавна такса. Ответникът - полицейски орган при 04 РУП - СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от П. М. Н. против разпореждане от 06.01.2015 г. на полицейски орган при 04 РУП - СДВР, с което на жалбоподателя е разпоредено да не нарушава обществения ред; с поведението си да не притеснява работещите на територията на "Сити център С."; да не нарушава наредбата на Столична община, като злоупотребява с алкохол на обществено място; да спазва законите в Р. Б.; да не влиза в пререкания и упражнява психически тормоз над Е. Я., работеща в "Сити център С.". С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата срещу оспореното разпореждане. Решението е недопустимо. Независимо, че като правно основание в оспорения административен акт е посочен чл. 64 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по същество същият представлява разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. С разпореждането жалбоподателят е уведомен да не нарушава обществения ред и да спазва законите в Р. Б.. С протокола по чл. 65 ЗМВР лицето се предупреждава за отговорността, предвидена в закона за нарушение на обществения ред или за съответното престъпление. Този протокол може да бъде част от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето, против което е съставен, но не създава права и задължения за адресата или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси - няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, поради което същият не може да бъде оспорван по реда на съдебно-административния контрол. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - решения по адм. д. № 1034/2016 г.; 10279/2015 г.; 3063/2015 г., 2759/2015 г. и др. С оглед на изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено по недопустима жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Частната жалба срещу разпореждането е неоснователна. Правилно съдът преценя, че лицето е в трудоспособна възраст, таксата е в минимален размер, поради което искането за освобождаването му от внасянето й е неоснователно. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,