Решение № 14797 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2011 г.

Решение № 14797 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Паскалев Арванитов срещу решение № 161/29.03.2011 г. по адм. д. № 824/2010 г . на Административен съд гр. Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Южен централен район чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - министърът на регионалното развитие и благоустройството не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-38/10.11.2010 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която му е наредено да премахне незаконен строеж-"вилна сграда", находящ се в землището на с. Дъбовец, намиращ се в заливен обем, чашката на язовир "Йвайловград", изграден в държавна собственост без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно е установено по делото, че касаторът е изградил едноетажна дървена постройка, с размери 8, 30 на 6 метра, върху бетонов фундамент, с двускатен покрив - дървена конструкция. За извършеното през около 2000 г. - 2001 г. строителство не са издадени строителни книжа. Представеният договор без нотариална форма за продажба на преносима къща не опровергава характеристиката на изграденото като строеж. Дори да е преносима, то същата по предназначение не е преместваем обект. Тъй като променя начина на ползване на терена и субстанцията му, то изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа и с оглед собствеността на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е законосъобразна поради липса на съществени процедурни пропуски по издаването й. В този смисъл извършителят на строежа е уведомен за съставения протокол, не е депозирал възражения, но е реализирал правото си на защита чрез съдебното обжалване на акта. Предвид изложеното обжалваното решение е материално законосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Решението обаче е недопустимо като постановено при участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството като заинтересована страна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - собственици или съсобственици на терена. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,