Решение № 10978 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2009 г.

Решение № 10978 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ДБарели Левицки Аркитектс Лимитид- Израел чрез процесуалния си представител адв. Илиева против решение № 161 от 13 февруари 2008 г. постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 65/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО изх. № 43862/23.10.07 г. издадено от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдено с решение № 1105/20.12.07 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), гр. Пловдив. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ответника по делото разноски в размер на 150лв. Касаторът обжалва изцяло постановеното съдебно решение по спора, вкл. в частта за разноските. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Твърдяните пороци в решението са - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, ал. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните: - съдът неправилно е квалифицирал услугите представени от ДБарели Левицки Аркитектс Лимитид- Израел на "Марица Гардънс" ЕАД като такива, предмет на авторско право; -предоставените услуги по този договор са по съществото си консултантски услуги, влизащи в обхвата на чл. 14 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Държавата Израел, обозначавана за краткост по -долу с абривиатурата- СИДДО. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваното становище. Претендират се разноски. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив чрез процесуалния си представител по делото-юрк. Манолева оспорва жалбата по съображения, развити в писмено становище. Накратно съображенията са, че приложим към настоящия случай е чл. 12, ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Държавата Израел във връзка с препращащата норма на чл. 3, ал. 2 от СИДДО и пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, а не чл. 14, ал. 1 от същата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на участващия по делото прокурор са, че чл. 12, т. 3 от СИДДО обхваща и възнагражденията за "технически услуги", а съгласно легалната дефиниция в пар. 1, т. 9 от ЗКПО "възнагражденията за технически услуги" са плащанията с източник Република България в това число и за услуги от консултантско естество, а договорът от 2006 г. и приложение А към него обосновават извод за предоставянето, именно на услуги по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Атакуваният акт пред административния съд е бил - становище на ТД-Пловдив изх. № 43862/23.10.07 г. издадено по повод молба (искане) за прилагане на СИДДО с държавата Израел, подадено от "Барели Левитски Касиф Архитектс" Ltd. Искането е във връзка с придобити доходи от това дружество в Република България във връзка с договора от м. 01.2006 г. сключен в качеството му на консултант с и на "Марица Гардънс" АД в качеството му на клиент. С обжалваното становище е уважено искането, като е прието, че са налице основания за прилагане на СИДДО между Република България и Държавата Израел. Прието е, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с ар. 3 от СИДДО. Становището е обжалвано от молителя пред директора на дирекция "ОУИ"- Пловдив. Възраженията на жалбоподателя са, че в конкретния случай не са налице основания за класифициране на дохода в групата на авторските и лицензионни възнаграждения, поради което неприложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от СИДДО, а се касае за услуги, свързани с архитектски консултации, които представляват независими професионални услуги по смисъла на чл. 14 от СИДДО, поради което приложима е именно тази разпоредба от СИДДО. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив, становището е потвърдено с мотива, че се касае за възнаграждения за технически услуги, които попадат в понятието "авторски и лицензионни възнаграждения", визирано в чл. 12, ал. 2 от СИДДО. Прието е, че "Барели Левитски Касиф Архитектс" дава само консултации и съвети по договора с "Марица Гардънс" АД по отношение на архитектската работа, която друга архитектурна фирма ще извърши. Прието е, че не е налице самостоятелна дейност на архитекти, поради което неприложим за случая е чл. 14 от СИДДО. С решението на административния съд е отхвърлена жалбата срещу становището. Аргументите на съда могат да се групират в три групи: такива, анализиращи същността и характера на архитектската дейност, такива, обосноваващи защо дейността на "Барели Левитски Касиф Архитектс" Ltd. не е самостоятелна професионална дейност и такива, обосноваващи тезата, възприета и от данъчните органи за приложимост на чл. 12, ал. 2 от СИДДО. Административният съд е анализирал съществото на архитектурната дейност, приемайки, че с оглед естеството и, тя може да се раздели на два вида- такава с консултантски характер- действия, целящи подпомагане на проектирането и същинска архитектска дейност по организиране на пространствената среда. Анализирайки съдържанието на договора между "Барели Левитски Касиф Архитектс" Ltd. и "Марица Гардънс" АД в това число и приложение "А" към него, съдът е направил извод, че дейността на жалбоподателя по този договор е единствено консултантска за архитектурното планиране, което ще бъде извършено от местна компания. Първоинстанционният съд е приел, че чл. 14 от СИДДО ще намери приложение единствено към присъщата дейност на архитекта, каквато не е дейността му по въпросния договор. От друга страна, съдът е изложил съображения, че в конкретния случай дейността на дружеството по договора не може да се квалифицира като "самостоятелна", каквата би била дейността, извършвана от доставчици в качеството им на физически лица, аналогично на лицата, които по нашето вътрешно право се квалифицират като извършващи "свободни професии", а че жалбоподателят е юридическо лице и като такова е страна по договора и получател на дохода. За да приеме, че приложима към настоящия случай е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от СИДОО, административният съд е счел, че по въпросния договор, жалбоподателят е предоставял технически услуги, респективно е получавал доходи от предоставянето на такива услуги, които попадат в изброяването на чл. 12, ал. 2 от СИДДО и в които съгласно пар. 1, т. 9 от ДР на ЗКПО влизат и консултантските услуги. Крайният извод на съда е, че е налице основание за прилагане на СИДДО, като платецът на дохода следва да начисли и удържи данък при източника в размер на 7,5 % върху полученото възнаграждение. Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил обосновани и верни изводи. Спорът в конкретния случай е правен и се свежда до приложимата разпоредба от СИДДО с Държавата Израел. Основателно е прието от първоинстанционния съд, че в конкретния случай не се касае за извършвана от жалбоподателя същинска архитектурна дейност- проектиране. Доказателства в тази насока липсват по делото. След като жалбоподателят не е изготвял окончателни архитектурни проекти по договора с "Марица Гардънс" АД не може да се приеме, че предоставяните услуги са незавсими професионални услуги, по смисъла на чл. 14 от СИДДО. Следва да се посочи, че не е лишено от логика съображението на административния съд, че под разпоредбата на чл. 14 от СИДДО следва да се подвеждат услугите, извършвани от физически лица- специалисти в посочените области, аналогични на лицата, които вътрешното ни законодателство определя като извършващи "свободни професии". Правилно, изхождайки от съдържанието на уговорената престация от страна на "Барели Левитски Касиф Архитектс" Ltd. съдът е заключил, че се касае за технически услуги, които попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 2 от СИДДО и каквито по аргумент от чл. 3, ал. 2 от СИДДО р. с пар. 1 т. 9 от ДР на ЗКПО са и консултантските услуги. Решението е обосновано, мотивирано и правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд