Решение № 8050 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2016 г.

Решение № 8050 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция [ЮЛ], чрез пълномощник, срещу решение № 4/01.02.2016 г. на Административен съд Г. по адм. д. № 121/2015 г., с което съдът е отменил писмо изх. № 94-00-171/09.06.2015 г. на директора на Дирекция [ЮЛ] в частта му, с която не се допуска извършване на дейности по предписание № 44/28.08.2014 г. с изх. № 7800-44/28.08.2014 г. на същия административен орган. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, поради допуснати нарушения при преценка на доказателствата. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Г. е писмо изх. № 94-00-171/09.06.2015 г. на ДД [ЮЛ] в частта му, с която не се допуска извършване на дейности по Предписание № 44/28.08.2014 г. на същия административен орган. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че комплекс сгради "Д." са посочени в П. за управление на [ЮЛ], зона сгради и съоръжения, Приложение № 17, намиращи се на територията на [ЮЛ]. Съгласно плана за управление на парка се забранява на територията му да бъде променян архитектурния вид на съществуващи сгради и съоръжения, без писмено становище на ДНП. С молба вх. № 94-00-143/22.08.2014 г. от [фирма] е поискано разрешение от ДД [ЮЛ], за извършване на спешни ремонтни дейности, за укрепване на хижа "Д. ". С предписание № 44/28.08.2014 г. ДД [ЮЛ] разрешава извършването на необходимия ремонт, като определя срок на действие на предписанието до 30.11.2014 г. С молба вх. № 94-00-146/14.05.2015 г. от [фирма], до ДД [ЮЛ] е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписание № 44/28.08.2014 г. В свое писмо с изх. № 94-00-171/09.06.2015 г. ДД [ЮЛ] е посочил, че срокът за изпълнение на предписанието е приключил, а искането за удължаването му е следвало да бъде заявено писмено преди неговото изтичане. Съответно не се допуска извършването на дейности по предписание № 44/28.08.2014 г. издадено от ДД [ЮЛ]. Съдът е приел, че последният абзац от писмото представлява забрана и притежава белезите на индивидуален административен акт, при чието издаване са нарушени изискванията за форма и съдържание, вследствие на което не може да се проследи спазването на материалния и процесуалния закон, и са нарушени са основни принципи на Закона за защитените територии. С оглед изложеното Административен съд Г. е стигнал до извода, че задължителното предписание следва да бъде отменено. При извършена проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция приема, че решение № 4/01.02.2016 г. на Административен съд Г. по адм. д. № 121/2015 г. е недопустимо, поради което следва да се обезсили при следните съображения от правна страна: Видно от съдържанието на оспорения акт с него нито се засягат права или интереси на касатора, нито се създават задължения за него, нито му се налага принудителна административна мярка. С процесното писмо органът дава отговор на постъпилото искане за удължаване на срока за изпълнение на предписание № 44/28.08.2014 г. Отказът за продължаване на срока не е оспорен, оспорено е волеизявлението относно недопускане извършването на дейности по предписанието. С това си волеизявление административният орган не създава задължение за бездействие, а указва, че вследствие изтичане срока, извършването на ремонтните работи предвидени в предписанието е невъзможно без да бъде осъществено ново съгласуване за довършване на дейностите, които не са били завършени в срок. Неправилен е първоинстанционният извод, че в тази си част писмото представлява принудителна административна мярка, тъй като в последния абзац органът обективира една вече настъпила фактическа обстановка и последвалата невъзможност без допълнителна процедура, ремонтните дейности да бъдат продължени. Като не съобразил изложеното, а приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, съдът се е произнесъл при наличие на абсолютна процесуална пречка – липса на подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт. Това прави постановеното решение недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство. Тъй като актът не подлежи на обжалване по съдебен ред, съдебният състав не следва да обсъжда както мотивите на съда, така и останалите доводи на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховен административен съд, състав на седмо отделение