Решение № 7682 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2009 г.

Решение № 7682 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Община Русе, пл. Свобода № 6, чрез М. Ангелова - Мл. юрисконсулт, против Решение № 79 от 12.01.2009 г., постановено по адм. дело № 600/2008 г. на 5-ти състав на Административен съд - Русе. Касаторът изразява недоволство от решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта му за обявяване класираните на първите три места кандидати, участвали в конкурс за възлагане на "обществен превоз на пътници по автобусните линии от републиканската транспортна схема" по линията Русе - София, МР № 18105 и МР № 18108 (ТПЛ) и е определен за изпълнител по същата линия "Ованесови" ООД. Счита, че решението е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на надлежен акт на общинския съвет за откриване на конкурсната процедура, че липсват утвърдени критерии за оценяване и класиране на кандидатите и за двете МР. По тези и други конкретни доводи моли решението да бъде отменено. Ответникът ЕТ "Господинка Иванова - Стиф 91", гр. Русе, чрез надлежно упълномощен и за пред тази съдебна инстанция адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представена е писмена защита с подробни съображения. Заинтересованата страна - "Ованесови" ООД, гр. Русе не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при издаването му съществени процедурни нарушения е обоснован с доказателствата по делото и със съответните разпоредби от Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси и леки коли, и е правилен. Предвид императивните изисквания за необходимостта от решение на общинския съвет, залегнали в разпоредбите на чл. 17 е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава проведената конкурсна процедура и води до незаконосъобразност на акта по чл. 26, ал. 1. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С Решение № 79 от 12.01.2008 г. (вярната година е 2009) по адм. дело № 600/2008 г., в производство по реда на чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, вр. с чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - гр. Русе, V състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, отменя Заповед № РД 01/1956 от 29.05.2008 г., издадена от Кмета на Община Русе, с която са обявени класираните на първите три места кандидати, участвали в конкурс за възлагане на "обществен превоз на пътници по автобусни линии от републиканската транспортна схема по линията София - Русе, IV пакет МР №№ 18105 и 18108 (ТПЛ)" и е определен за изпълнител по същата линия "Ованесови" ООД и като законна последица от този изход на спора съдът осъжда ответната Община - гр. Русе да заплати на жалбоподателя ЕТ "Господинка Иванова - Стиф 91" със седалище гр. Русе, пл. Дунав № 3, представлявано от Господинка Александрова Иванова, сумата 650 лв. - разноски по делото. Правилно първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената пред него заповед е индивидуален административен акт, с който приключва процедурата по конкурс за превоз по утвърдени транспортни схеми. Правилно е приел, че процедурата по конкурса представлява сложен фактически състав, съвкупност от обусловени един от друг елементи, предвидена като такава в императивните разпоредби на глава втора от Наредба № 2, като е изброил поредицата от актове и действия, които са необходими за провеждането й. При това проследяване е констатирал, че решения № 36/18.01.08 г. и № 108/13.03.08 г. на Общински съвет - Русе, на които се е позовал кмета на община Русе при издаване на заповед № РД 01/1007/27.03.08 г., с която е наредено провеждане на конкурса, не съдържат произнасяне относно МР № 18105 от Републиканската транспортна схема - за това маршрутно разписание няма решение за провеждане на конкурса, съдържащо и приети условия за участие в конкурса, необходими документи за това и начина на оценяване и класиране, както и за определяне състава на комисията. От тези констатации е извел извод за опорочаване на процедурата за целия пакет IV, независимо, че за МР № 18108 тя е спазена. Процедурата по принцип представлява поредица от многобройни продължаващи в определен период от време действия на възложителя и на помощните му органи, които трябва да бъдат извършени с единствената цел да се достигне до избора на най-добрата оферта, която е най-изгодната в икономическо отношение, независимо дали се касае за провеждане на конкурс, търг или дори обществена поръчка. Нарушаването на някоя брънка от тази верига безспорно влече след себе си пороци в следващата и рефлектира и върху законосъобразността на крайния акт, с който тя приключва. Въпросът е докъде трябва да се връща назад проверката за съответствие със закона и до кой момент трябва да се имат предвид извършените действия, за да се отговори на въпроса законосъобразен ли е административният акт, който е предмет на съдебен контрол по конкретния казус. Настоящият състав счита, че този момент назад във времето включва всички волеизявления, действия и бездействия, които са част от производството по издаване на административния акт, но не и издаваните пак по същата процедура предходни административни актове. Този въпрос намира законодателно разрешение в разпоредбата на чл. 21 от АПК, който е бил в сила към процесния период. Всеки издаден административен акт във връзка с процесната процедура, ако някой е считал, че му засяга правата, е имал възможността да го обжалва своевременно, а не да изгражда защитната си теза по жалба срещу друг административен акт, сочейки пороци във влязъл в сила вече такъв. Двете решения на Общински съвет - Русе: № 36, прието с Протокол № 5/18.01.2008 г. и № 108, прието с Протокол № 8/13.03.2008 г., както и Заповед № РД 01/1007 от 27.03.2008 г. на Кмета на Община Русе са влезли в сила стабилни административни актове. Жалбата на Господинка Александрова Иванова, в качеството си на едноличен търговец регистриран с фирма "Господинка Иванова - Стиф 91", гр. Русе, по повод на която е било образувано производството пред Русенския административен съд е насочена против Заповед № РД 01/1956/29.05.2008 г. на Кмета на Община Русе. С тази заповед са обявени класираните на първите три места кандидати, участвали в проведения конкурс за възлагане на: "Обществен превоз на пътници по автобусна линия София - Русе от Републиканската транспортна схема" - IV пакет МР №№ 18 105 и 18 108 (ТПЛ), както следва: I място - "Ованесови" ООД - със 105, 1 точки; II място - ЕТ "Стиф-91- Господинка Иванова" - с 89, 6 точки и III място - Етап Адресс АД - с 82, 6 точки и за изпълнител по линията София - Русе - IV пакет е определен "Ованесови" ООД. Както всеки индивидуален административен акт, така и тази заповед следва да съдържа фактически и правни основания за издаването й. Според Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт - в друг документ, подготвящ неговото издаване. В случая правното основание е чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията, за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Като фактическо основание в заповедта е цитирано Решение № 3-4 по Протокол № 3/23.05.2008 г. на Комисията, назначена за разглеждане, оценяване и класиране на предложенията на кандидатите. Видно от това решение, в него е направено същото класиране, без никакви други съображения. Протокола не препраща към друг документ, но в административната преписка е приложено в табличен вид класиране на участниците в конкурс за пакет IV, който както се каза вече неколкократно по-горе, включва две маршрутни разписания - МР №№ 18 105 и 18 108 (ТПЛ), което означава пък МР за трудноподвижни лица, за които се изискват специални автобуси. От таблицата се вижда, че са посочени фирмите - кандидати и са написани цифри, които би трябвало да са броя точки, които са им дадени по отделните показатели. Тази таблица не само че не е подписана от нито един член на комисията, но и не е ясно кой колко точки е дал по съответния критерий. Направен е общ сбор на точките на кандидатите без всякакво текстово пояснение. При тези данни обжалваната заповед е немотивирана по всички правила на съдебната теория и практика и само на това основание е следвало да бъде отменена. Освен това следва да се отбележи, че извода на Русенския административен съд, че заповедта е издадена от компетентен административен орган е в противоречие с доказателствата по делото. Заповед № РД 01/1956/ 29.05.2008 г. е подписана със запетая от неизвестно лице, а не от Кмета на Община Русе инж. Б. Йотов. Не е подписана и от зам.-кмета инж. Орлин Лазаров, който всъщност е Председател на конкурсната комисия. Ответникът в първоинстанционното производство, сега касатор, не е представил доказателства за компетентност на издателя на акта - дали се касае за делегиране на правомощие или за заместване на титуляра за определен период от време поради уважителна причина на командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск. Липсата на материална компетентност води до нищожност на административния акт. С така изложените коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, които правилно са изчислени - заплатена държавна такса в размер на 50 лева и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,