Решение № 8346 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2009 г.

Решение № 8346 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на областния управител на област с административен център гр. Варна е подадена против решение № 1398 от 30.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, първо отделение, четвърти състав, по адм. д. № 3341/2008 г. Втората касационна жалба е предявена против горепосоченото решение от Анка Николова Моравиева от гр. Варна, чрез упълномощен адв. Тинка Узунова. С двете жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът погрешно е приел, че новообразуван имот № 4249 с площ 377 кв. м. не съответства на изискванията за минимална площ. Двамата касатори твърдят, че решението е постановено в нарушение на нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и оспорват извода на съда, че ЗУТ е специален закон по отношение на ЗСПЗЗ. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, включително и в частта за разноските и да остави в сила оспорения административен акт досежно имоти № № 4249 и 244. Ответникът - Светлана Иванова Бончева оспорва двете касационни жалби с писмени отговори, с които пледира за отхвърлянето им и оставяне в сила на съдебното решение. Ответникът - Маргарита Стоянова Бончева не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на обжалваното решение като неправилно - не е съобразено с приложимия материален закон. Необосновано съдът е приел, че при настоящата хипотеза следва да намерят приоритет нормите на ЗУТ - чл. 19, ал. 1, т. 2 пред тези на специалния реституционен закон за земеделските земи и съответния правилник. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 1398 от 30.07.2009 г. е отменена заповед № РД-087706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на с. о. м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, област Варна, в частта за имоти № 244 с площ 600 кв. м., записан на Маргарита Бончева и № 4249 с площ 377 кв. м., записан в регистъра на наследници на Костадин Димов. Варненският административен съд е върнал преписката на областния управител на област Варна за извършване на необходимите действия при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона и е осъдил последния да заплати разноски в размер на 650 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза и е преценил, че по отношение на гореописаните имоти е осъществено нарушение, тъй като новообразуван имот № 4249 - отреден за бившите собственици на имота, не съответства на изискванията за площ, уредени в чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, които се прилагат като специални спрямо нормите на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение. От тук е изведен извод, че с оспорения ПНИ имот № 4249 е образуван неправилно и същият следва да се присъедини към съседния имот № 244 с площ 600 кв. м., записан в регистъра към ПНИ на ползвателите на имота. Настоящият съдебен състав не споделя становището на Административния съд - Варна, тъй като не съответства на изискванията на приложимия закон и на събраните по делото доказателства. Това е така, защото с приетата и неоспорена от страните СТЕ е установено по безспорен начин, че новообразуван имот № 4249 е с обща площ 377 кв. м., образувана от части от имоти № 244 и № 245. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ регламентира случаите, когато имотите запазват границите и размерите си, като площта им не надвишава 600 кв. м. и 1000 кв. м. и имат осигурен достъп до път, а разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява съобразно ал. 7 от същата разпоредба на бившите собственици тогава, когато може да образува нов имот с размер не по- малък от 250 кв. м. Първоинстанционният съд точно е преценил, че наличието на площ, превишаваща 250 кв. м. е достатъчно законово основание за образуване на нов имот за реституирания собственик. Въпреки тези верни констатации в обжалваното решение неправилно е прието, че в случая се прилага с предимство нормата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, която въвеждала допълнително изискване за съобразяване нормите на ЗУТ при изработване на планове на имоти, попадащи в урбанизирана територия. Върховният административен съд не възприема теза, тъй като съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, за всеки правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от този закон, като в ал. 7 от чл. 28 на ППЗСПЗЗ е предвидено, че разликата над 600 кв. м., респ. над 1000 кв. м., се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. От доказателствата по делото, включително и от заключението на приетата СТЕ, е установена идентичност на двата новообразувани имота - № 244 и № 4249 - с възстановения с решение на ПК - Варна имот на наследниците на Костадин Димов. Безспорно е, че първият от посочените имоти е с площ от 600 кв. м. и е отреден в полза на наследниците на бившия ползвател с надлежно трансформирано право на собственост Светлана Бончева и Маргарита Бончева, а новообразуван имот № 4249 с размер 377 кв. м. е ситуиран и вписан в регистъра на наследниците на бившия собственик - касаторката Анка Моравиева. При това положение необосновано съдът е приел, че в конкретния случай имат приоритет нормите на ЗУТ пред тези на реституционния закон, регламентиращ възстановяването на земеделските земи и правилника за приложението му. При спазено изискване на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ относно изискуемата площ на имота, визирана в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ неправилно е становището, че основните принципи за териториалното устройство на урбанизираните територии, в които са включени и селищните образувания, са единствено разпоредбите на ЗУТ, но не и предвидените в други нормативни актове. Според решаващия съдебен състав текстовете на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ са специалните разпоредби и в настоящата хипотеза те следва да намерят приложение, предвид дерогиращото им действие спрямо общата норма на чл. 19 от ЗУТ. От съществено значение е и обстоятелството, че изискването на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ следва да се тълкува във връзка с ал. 2 от чл. 28 на ППЗСПЗЗ, който текст урежда изискванията спрямо имотите, предоставени за ползване, а не по отношение на възстановените имоти на бившите собственици. Като е достигнал до обратния извод, Административният съд - Варна е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което обстоятелство изисква отмяна на атакуваното съдебно решение, включително и в частта за разноските, и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на Светлана Иванова Бончева и Маргарита Стоянова Бончева срещу процесната заповед. За пълнота на изложението следва да се отрази, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърденията за наличие на сгради и съоръжения, пречещи на образуването на имот № 4249. Настоящият съдебен състав счита, че в съответствие с приетата СТЕ, съоръжения от посочения вид не съществуват в новообразувания имот в полза на бившите собственици, тъй като в имот № 4249 попадат вод. шахта, водопровод за поливна система и част от ел. провода, които имат характер на подобрения и ще бъдат съответно заплатени на ползвателите. Констатираните от вещото лице проводи и шахта могат да се преместят и не съставляват препятствие за образуване на спорния имот с процесния план. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение