Решение № 4471 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2018 г.

Решение № 4471 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. К. Темелкова, против решение № 62/13.03.2018 г., постановено по адм. д. № 283/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което, по жалба на Община Твърдица е отменено негово Решение № 20/321/01338/01/04/01 изх. № 01-0800/3607 от 4.09.2017 г. в частта на наложена финансова корекция в размер на 7635, 60 лева без ДДС за установена разлика между оторизираното и установено на място "Шлайфане на бетонова настилка на спортни площадки" на обект № 3 "Реконструкция и изграждане на спортен комплекс за футбол и други спортове", УПИ за спортен комплекс в кв. 31 по ПУП на с. Бяла Паланка. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорения акт не се съдържат фактически основания за издаването му, а правните са посочени неточно, и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на МЗХ във връзка с чл. 4. 15 от Договор № 20/321/01338 от 22.11.2012 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ)"на МЗХ и на ЗПЗП. Моли ВАС да отмени съдебното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорения акт на Държавен фонд "Земеделие в обжалваната част. Претендира заплащане на направените по делото разноски В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Твърдица, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Николова оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което не представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното решение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган не е посочил фактически основания за издаването му, а правните са неясни досежно текста от ЗУСЕСИФ, по който се налага финансовата корекция – чл. 70, ал. 1, т. 4 или чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ, тъй като тези три точки от ал. 1 на чл. 70 касаят различни хипотези, при които финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Счита и, че в оспореното решение е посочено, че финансовата корекция се определя съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която съдържа общо 32 точки, визиращи различните видове нарушения на нормативни и/или договорни задължения и размерите на санкциите за всяко от тях, но в акта, с който се налага финансова корекция, въпреки позоваването на тази методика, не е посочено по коя от тези точки е определен размерът на финансовата корекция. Поради това намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Община Твърдица, против Решение № 20/321/01338/01/04/01 изх. № 01-0800/3607 от 04.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е наложена финансова корекция в размер на 7635, 60 лева без ДДС за обект № 3 "Реконструкция и изграждане на спортен комплекс за футбол и други спортове", УПИ за спортен комплекс в кв. 31 по ПУП на с. Бяла Паланка, допълнително уточнена, че касае само количеството на положения бетон.. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед посочени в него противоречиви основания, освен че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, тъй като танталовата писта на обект № 3 е положена върху шлайфан бетон, който е изпълнен на обекта с площ около 1 500 кв. м. но, както е посочил и в двете си възражения, съответната операция по договора с ДФЗ е извършена, като площта на шлайфаната бетонова настилка е около 2 000 кв. м. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че съгласно заповед № 308349/27.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ била извършена проверка на място след плащане, при която било констатирано, че количеството на шлайфания бетон на обект № 3 е 924 кв. м. при оторизирани 1530 кв. м., за което бил съставен контролен лист. Срещу последния община Твърдица подала възражение на 20.06.2016 г., че тантаровата писта на обект № 3 е положена върху шлайфан бетон, както и че шлайфаният бетон, който е изпълнен на обекта е с площ около 1 500 кв. м. С писмо изх. № 01-0800/3607 от 14.12.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят бил уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансови корекции, като в относимата за настоящото производство част било посочено, че при извършената на 21.06.2016 г. нова проверка на място било констатирано, че на процесния обект (обект № 3) е установено, че шлайфаният бетон на спортните площадки е в размер на 924 кв. м., вместо оторизираните 1530 кв. м, в резултат на което е определена финансова корекция в размер на 7 635, 60 лева без ДДС, и сумата на ДДС е 1527, 12 лева. Посочено е също, че това представлява "неспазване на разпоредбите на т. 1.3.4 от договор № 20/321/01338 от 22.11.2012 г. и чл. 48 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги на населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г." В ново възражение от 03.01.2017 г. община Твърдица пак посочила, че тантаровата настилка на обект № 3 е положена върху шлайфан бетон и че дължимата операция е извършена, като площта на шлайфаната бетонова настилка е около 2 000 кв. м, за което приложила схема с размерите на игралните полета за обект № 3, както и ситуация с маркирана площ на шлайфания бетон. Съдът съобразил, че процесното решение от 4.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено на осн. чл. 20, ал. 2 от Законна за подпомагане на земеделските производители и чл. 48, ал. 1 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г във вр. с т. 4. 15 от Договор № 20/321/01338 от 22.11.2012 г. и чл. 70, ал. 1, 4, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, посочени в началната част на решението, а в заключителната част на същото решение – че основанието е чл. 48, ал. 1 от същата наредба, във връзка с чл. 1.3.4 от същия договор и чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като на Община Твърдица е наложена финансова корекция в общ размер 10583, 13 лева без ДДС -за установено при проверка на място след плащане несъответствие в техническите характеристики и количествата на закупените активи. Посочил и че сезиращата го жалба касае само обект № 3 "Реконструкция и изграждане на спортен комплекс за футбол и други спортове", в кв. 31 по ПУП на с. Бяла Паланка, и то в частта относно корекцията, определена за количеството положен шлайфан бетон, в която част било посочено, че "По договор с ДФ "Земеделие" е заложен и оторизиран "Шлайфане на бетонова настилка спортни площадки - 1530 кв. м., а на проверка на място е установен "Шлайфане на бетонова настилка спортни площадки" - 924 кв. м. В следствие е определен размер на финансова корекция от 7 635. 60 лева без ДДС, като сумата на ДДС е 1 527, 12 лева". С назначена по искане на оспорващия и кредитирана по делото съдебно-техническа експертиза /л. 206/установил, че процесният обект № 3 се състои от два подобекта - тренировъчно игрище с изкуствено осветление и спортно-технически блок, като първият от тях се състои от помощно игрище - тенис, волейбол, баскетбол, лекоатлетическа писта, спортна площадка с уреди за обща физическа подготовка и спортна площадка с мобилни съоръжения - тенис на маса, тепихи. При извършените на място геодезически замервания вещото лице установило, че помощното игрище е с шлайфан бетон и е с площ 820. 88 кв. м. и че лекоатлетическата писта е с тантарова настилка, под която има шлайфан бетон с площ общо 307 кв. м., т. е. общото количество на шлайфания бетон, положен на обект № 3 е 1127, 88 кв. м. или 1128 кв. м. На тази база извел решаващия си извод, че издателят на акта не е посочил ясно на основание на кой текст от ЗУСЕСИФ е наложил финансовата корекция - на осн. чл. 70, ал. 1, т. 4 или на осн. чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ, при положение, че тези три точки от ал. 1 на чл. 70 касаят съвсем различни хипотези, при които финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, а именно: т. 4 - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т. 7 - за неизпълнение на одобрени индикатори и т. 9 - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, които нередности - съобразно, ал. 2 на чл. 70 от ЗУСЕСИФ се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Освен това съдът взел предвид, че в оспорения административен акт е посочено, че финансовата корекция се определя съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". На второ място приел, че тази методика съдържа общо 32 точки, визиращи различните видове нарушения на нормативни и/или договорни задължения и размерите на санкциите за тях, без в акта, с който се налага финансова корекция да е посочено по коя от тези точки е определен размерът на финансовата корекция. Така съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на правомощията му съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП. С оглед на горните констатации съдът извел извод, че решението не отговоря на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като изложените мотиви са неясни до степен на липсващи такива, тъй като изложените от административния орган съображения са вътрешно противоречиви и от тях не става ясно на какво основание е наложена финансовата корекция. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че това е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. По тези съображения преценил оспореното решение за незаконосъобразно и го отменил. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на решението за финансова корекция е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В случая, с оглед специфичните изисквания на относимата наредба и с оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното решение, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите и правните основания, поради наличието на които е издаден, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на процесната корекция. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил. Впрочем, въпреки изричното указание на съда ответникът да приложи заявлението за подпомагане, сключения договор за подпомагане и заявката за плащане, то не е изпълнено. Но предвид обстоятелството, че страните не спорят по съдържанието на договора, а само досежно количеството на положения бетон, съдът правилно е приел, че между тях действително е постигната договореност, по силата на която на обект № 3 "Реконструкция и изграждане на спортен комплекс за футбол и други спортове", УПИ за спортен комплекс в кв. 31 по ПУП на с. Бяла Паланка, е следвало да бъде положен 1 530 кв. м шлайфан бетон. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Ямбол е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, заявено в писмения отговор на процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 от АПК, но недоказано-по делото не е представен документ за заплатено адв. възнаграждение, поради което и то следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение