Решение № 5953 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Горна Оряховица против решение 733/5.3.2025г. постановено по адм.д. 764/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решението е отменена издадената от касатора заповед 3916/19.09.2024 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ разширение на изградено помещение на партерен етаж стая четири, принадлежаща към апартамент втори, построен в сграда с кадастрален идентификатор 16359.514.2997.1 с отстъпено право на строеж, в общински УПИ ІІІ за ЖС в кв. 184. Разпоредено е да бъде преместена външната ограждаща врата на първоначалното й място и да бъде възстановена първоначалната фасада на сградата. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Констатирания незаконен строеж не покривал белезите на търпим такъв. Не бил нарушен принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Моли присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ц. И. С. , чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди че видно от експертизата, строежът бил търпим следователно не следвало да бъде премахван. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отмени оспорената заповед, административният съд е приел, че тъй като строежът бил изграден преди месец март 2001г. и че параметрите на строителството съответстват на правилата и нормите, действали към момента на изграждането му /ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба 5/, както и на ЗУТ били налице предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е също, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. При правилно установена фактическа обстановка, съдът от първа инстанция се е позовал на неприложима за конкретния случай правна норма и е достигнал до неправилни изводи, довели до отмяната на оспорената заповед. По делото е установено, че нареденият за премахване строеж представлява пристройка/разширение на помещение стая четири, находяща се на партерния етаж на сграда с кадастрален идентификатор 16359.514.2997.1 по КККР на Горна Оряховица, което помещение е принадлежащо към апартамент втори, собствен на Ц. С.. От съвкупната преценка на свидетелски показания и заключение на вещо лице се установява, че строежът е извършен след разделителния протокол от 1992 и преди 2001г. Не се спори също, че за извършеното строителство липсват строителни книжа, факт който категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. Както правилно е отбелязал в мотивите си Административен съд Велико Търново институтът на търпимостта е регламентиран в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ/. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ ( 02.01.2001 г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2.0021 г.) Въпреки правилно очертаните периоди, Административен съд Велико Търново, неправилно е разгледал въпроса за търпимостта на процесния строеж, през призмата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В случая посочената норма е неприложима. С оглед установеното по делото начало на строителството 1992-1993г. то приложима в случая е ал. 2 на § 16 от ДР на ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Цитираната норма освен всичко останало, изисква в режим на кумулация и деклариране на строежа пред одобряващите органи. С определение 3294/23.10.2024г., с което съдът е конституирал страните изрично е указал на жалбоподателката, че следва да ангажира доказателства за законността на строежа и за неговата търпимост по смисъла на ЗУТ. Ответницата в настоящото производство не се е справила с така разпределената доказателствена тежест не е представила доказателства, че праводателите й са декларирали строежа пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено, неговото премахване. Касационната инстанция не споделя, мотивите на първостепенния съд, за несъразмерност на разпореденото премахване. Заповедта е издадена при отчитане на обществения интерес, насочен към недопускане на незаконни строежи. Административната намеса е винаги необходима, когато цели възстановяване на нарушения правов ред и премахване на последиците от това нарушение. Атакуваното решение на Административен съд Велико Търново следва да бъде касирано, а оспорването срещу процесната заповед следва да бъде отхвърлено. С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 200,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,