Решение № 4214 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2009 г.

Решение № 4214 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Столичен общински съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Семра Якуб, с която се обжалва изцяло решението по адм. дело № 5280/2008 г. на Административен съд - София град като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Касаторът заявява, че характера на един имот се определя от неговото предназначение, а то на свой ред се определя от действащия застроителен и регулационен план. Съгласно действащия ЗРП процесният имот е отреден за жилищно строителство и след като има характер на частна общинска собственост, то същият с влизане в сила на Закона за изменение на Закон за общинската собственост (обн. в ДВ, бр. 96/1999 г.) от 8.11.1999 г., на основание на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, частната държавна собственост преминава в собственост на общините. Имотът е преминал в собственост на общината и като отреден за жилищно строителство съгласно план за регулация одобрен със Заповед № РД-09-50-98/11.03.2003 г. има съставен акт за общинска собственост. Твърди, че решението на общинския съвет съответства на всички изисквания на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 - 4 от АПК. По тези и други подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено ведно със законните последици, като се присъдят и разноските пред настоящата инстанция. Ответникът - Областен управител на Област София не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е допустимо и правилно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 13 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 5280/2008 г., в производство с правно основание чл. 45, ал. 4, предл. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА, Административен съд - София град, II-ро отделение, 23-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, отменя Решение № 472/24.07.2008 г. на Столичен общински съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за учредяване право на строеж върху УПИ III, кв. 57а (верният е 75а), местност булевард "Красно село - Стрелбище", урб. Бл. 32 по плана на гр. София, район "Триадица" и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът осъжда Столична община да заплати на Областна администрация с административен център гр. София сумата в размер на 80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита на ответника, осъществена от юрисконсулт (явно се има предвид защитата на жалбоподателя, а не на ответника). Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел преди всичко, че жалбата е допустима като се е позовал освен на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г., но и на законодателното изменение на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост /бр. 54 от 13.06.2008 г./ в което изрично е предвидена възможността посочената категория актове да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване на акта, а и ответникът не твърди просрочие на жалбата. По същество съдът е констатирал, че жалбата е основателна, защото след като процесният имот - УПИ III, кв. 75А не е отписан от актовите книги за държавна собственост, актуването му като общински с АОС № 1083/23.07.2004 г. и разпореждането с него с оспореното решение на Столичния общински съвет, са в нарушение на закона - чл. 158, ал. 3 и § 10 от ППЗДС (отм.) с аналогични разпоредби в сега действащия чл. 114, ал. 3 и § 4. Ако общината претендира за правото на собственост върху имота задължително е следвало да проведе процедура по отписването му и едва след успешното й провеждане е могла да го актува като общински. При отказ за издаване на заповед за отписване от областния управител, съгласно чл. 157 от ППЗДС /отм., аналогично чл. 113 от действащия ППЗДС/, общината е могла да оспори доказателствената сила на АДС № 9530/7.10.1985 г. и АДС № 9535 от 8.10.1985 г. и да установи правото си на собственост по съдебен ред, като до решаването на спора от съда, върху имота не се предоставят права на трети лица. Така постановеното съдебно решение е допустимо и правилно. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. първо от Закона за администрацията (ЗА), областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това негово правомощие е уредено в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, а изрично в чл. 8, ал. 11 от ЗОС (ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.) е регламентирано, че "актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация". Отделно от това, именно във връзка с противоречивата съдебна практика по този въпрос, Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд прие Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Административен съд - София град е бил сезиран с жалба от Областния управител на Област София, придружена от заповед № РД-15-159/13.08.2008 г., с които се оспорва Решение № 472 на Столичния общински съвет от 24.07.2008 г. За откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за учредяване право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот III - общ., отреден за "Обществено обслужване", целия с площ 700 кв. м, от квартал 75а, местност булевард "Красно село - Стрелбище, урб. Бл. 32" по плана на гр. София, район "Триадица". Областният управител счита, че решението е незаконосъобразно, защото за имота, предмет на решението са съставени Акт за държавна собственост № 9530 от 7.10.1985 г. и Акт за държавна собственост № 9535/8.10.1985 г., които не са предадени в областната администрация по предвидения за това ред в § 9 от ПЗР на ППЗДС (отм., ДВ, бр. 78/26.09.2006 г.), в сила към съставяне на АОС, като задължението за предаване е установено и в действащия ППЗДС с нормата на § 14 от ПЗР на правилника. Не е постановена заповед за отписването им от актовите книги за държавна собственост, което е предпоставка за съставянето на акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост № 1083/23.07.2004 г. е неправомерно съставен, поради което се явява незаконосъобразен. Освен това АОС е утвърден от кмета на района, без да са представени доказателства за делегирането на правомощия от Кмета на Столична община в тази насока. Съобразно разпоредбата на § 4 от ПЗР на ППЗДС актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на ППЗДС, запазват правната си сила и са годен титул, легитимиращ държавата като собственик на тези имоти, а с приемането на Решение № 472 по Протокол № 17 от 24.07.2008 г. общинският съвет е извършил действия по разпореждане за имот, представляващ държавна собственост. Тези възражения на областния управител са приети от съда за основателни. С оглед изложеното до тук, се явява неоснователно възражението в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо. Не отговаря на данните по делото и твърдението, че процесният имот е отреден за "жилищно строителство". От заповед № РД-09-50-98/11.03.2003 г. се установява, че УПИ III е отреден за "обществено обслужване". Независимо от това несъответствие, релевантно за спора е не предназначението на имота, а обстоятелството дали за този имот е съставен акт за държавна собственост, който да е бил отписан от актовите книги преди съставянето на акт за общинска собственост. Неотносим е факта, че по силата на няколко законови разпоредби имотите стават общинска собственост. Преди актуването за общински се провежда друга процедура, регламентирана в чл. 157 и 158 от ППЗДС (отменен, но действал за процесния период). Съгласно чл. 17, ал. 4 от Конституцията на Република България, "режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон". При съпоставка на нормите на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост и съответните правилници за прилагане на законите се установява, че по законодателен ред е даден превес на държавната собственост над общинската. При това положение абсолютно задължително е преди да се състави акт за общинска собственост, актът за държавна собственост да бъде отписан. Тази императивна правна норма не е спазена в конкретния случай. Като е достигнал до същия този извод, Административен съд София - град е постановил решение съответстващо на материалния закон. Видно от приложените към касационната жалба доказателства, от страна на Столична община - Район "Триадица" още по време на разглеждане на делото пред първата инстанция е започната процедура по отписване на актовете за държавна собственост, която ще трябва да бъде довършена и едва тогава общинският съвет ще може да се разпорежда с имота. Съдебното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, които не са оспорени нито по основание, нито по размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,