Решение № 16308 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2012 г.

Решение № 16308 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни приходи" при Община Враца, чрез пълномощника си адв. Янчев, против решение № 10 от 07.06.2012 г., постановено по адм. дело № 176/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 07/06.02.2012 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "МДТ" при община Враца, в частта, с която са определени и начислени задължения за такса битови отпадъци за 2005 г. общо в размер на 86 935.69 лева главница и 66 454.79 лева лихва и за 2006 г. общо в размер на 86 935.69 лева главница и 59 804.50 лева лихва, потвърден с решение от 09.03.2012 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Враца. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на Военно формирование 52 380, с правоприемник военно формирование 22160. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба - Военно формирование 22 160, правоприемник на разформированото Военно формирование 52 380/ жалбоподател в производството пред административен съд - Враца/, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Враца по реда на чл. 145 и сл. от АПК е АКТ за установяване на задължение по декларация № 07/06.02.2012 г. издаден от орган по приходите в Дирекция "МДТ" при община Враца, потвърдено с Решение от 09.03.2012г на Началник отдел"Местни приходи" при Община - Враца, в частта му, с която са определени и начислени задълженията за такса битови отпадъци за 2005 г. и за 2006 г. - главница и лихви върху тях. С административния акт в оспорената му част са установени задължения за Военно формирования 52 380 - разформировано, с правоприемник в настоящото съдебно производство - военно формирование 22 160, за такса битови отпадъци за 2005 г. общо в размер на 86 935.69 лева главница и 66 454.79 лева лихва и за 2006 г. общо в размер на 86 935.69 лева главница и 59 804.50 лева лихва. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение от 09.03.2012 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Враца. Съдът е отменил обжалвания акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото. За да постанови този резултат е приел, че публичното общинско вземане за 2005 и 2006 г. е погасено по давност, поради което акта в оспорената му част се явява незаконосъобразен. С погасяване на главницата се погасява по давност и акцесорното вземане за лихва. От друга страна съставът е приел и, че към 2005 г. и към 2006 г. военното формирование не е било и данъчно задължено лице по см. на чл. 14 от ДОПК, във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, тъй като нито е съществувало като самостоятелна структура в МО, нито има данни да са му прехвърлени активите и пасивите от друго задължено лице, както и няма каквито и да е писмени доказателства, които да установяват обстоятелството, че той е бил собственик или ползвател, респ. да са му предоставени за управление и стопанисване имотите, относно които е начислена ТБО, поради което акта се явява незаконосъобразен и на това основание. Решение е правилно. Административният съд - Враца е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. Правилно е прието, че публичното вземане за ТБО за посочените периоди за 2005 и 2006 г. е погасено по давност, съгласно чл. 171 от ДОПК. Според посочената разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишният давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден друг срок. За задължението за ТБО за 2005 г., платимо същата година, давностният срок е започнал да тече от 1.01.2006 г., а за задължението за ТБО за 2006 г. - от 1.01.2007 г., като същият е изтекъл съответно на 1.01.2011 г. за първото задължение и на 1.01.2012 г. - за второто задължение. Давността не е спирана, нито прекъсвана, предвид липса на доказателства в тази насока. Поканата за доброволно изпълнение е с изходяща дата от 18.01.2012 г., а АУЗД е от 6.02.2012 г. Обстоятелството, че към момента на издаване на АУЗД не е изтекъл 5 годишния преклузивен срок за образуване на административното производство, по никакъв начин не влияе върху изтичането на 5 годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Ако актът беше издаден в този 5 годишен давностен срок, то тогава щеше да е налице прекъсване на давността, но в случая актът е издаден едва след изтичане на давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, следователно е без значение за изтеклата погасителна давност. Като е стигнал до същия извод АС- Враца е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Правилно е прието от съда, че е налице и друго основание за отмяна на акта, тъй като към 2005 г. и 2006 г. "Военно формирование 52380" МО - Враца не е било данъчно задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, вр. с чл. 11 от ЗМДТ и за процесните периоди не дължи ТБО. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. А съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ в приложимата си редакция към 2005-2006 г. данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен за този имот. При учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателят, при концесия данъчно задължен е концесионерът. Едва в редакцията си от 01.01.2011 г. разпоредбата на чл. 11, ал. 5 предвижда, че за имот- държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Съгласно разпоредбата на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили в сила от 01.07.2011 г. Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили са юридически лица - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната, които отговарят за: 1. управлението и поддържането на предоставените им имоти; 2. разходването на средствата за доставки, строителство и услуги в рамките на определения от министъра на отбраната лимит, освен ако не се извършва от министъра; 3. съхраняването и разпореждането с излишните им или негодни движими вещи, с изключение на разпореждането с въоръжението, боеприпасите, бойната и специалната техника. Военните формирования, подчинени на Съвместното командване на силите и на видовете въоръжени сили, са разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен съответно към Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили. Съгласно заповед № ЗС -2053/2011 г. на министъра на отбраната на РБ на командира на сухопътните войски е предоставено управлението на имоти, собственост на МО, находящи се на територията на гр. Враца. Анализът на горните разпоредби и на представените доказателства води до извод, че до 2011 г. данъчно задължено лице е било МО. От 2011 г. данъчно задължено лице са сухопътни войски, които са ЮЛ по силата на чл. 60д, ал. 1 ЗОВСРБ. Т. е. военните формирования, с оглед обстоятелството че не са нито ФЛ, нито ЮЛ, същите не са и не могат да бъдат данъчно задължени лица по смисъла на чл. 14 ЗМДТ във вр. с чл. 11 нито преди 2011 г., нито след това. До 2011 г. данъчно задължено лице е Министерство на отбраната, представлявано от министъра, а след това Сухопътни войски, представлявани от техния командир. Ето защо като е приел, че военно формирование 52 380/ чийто правоприемник е военно формирование 22 160 - ответник по настоящото дело/ неправилно е посочен като данъчно задължено лице за задълженията за 2005 и 2006 г., АС- Враца е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Решението е правилно и в частта относно разноските. С оглед изхода на спора в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК съдът е уважил претенцията на жалбоподателя в първоинстанционното производство за възстановяване на направените съдебни разноски. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Враца следва да бъде осъдена да заплати на Военно формирование 22 160 Плевен, Сухопътни войски, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,