Решение № 16036 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2019 г.

Решение № 16036 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "ОИЕ" ООД, представено от адв. В. Минчева, срещу решение № 26/21.05.2019 г. на Административен съд Русе по административно дело № 110/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 29-ФК/22.01.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него не са установени посочени в съдържанието заповедта нарушения, а за посоченото с правно основание нарушение липсват мотиви. Прави разграничение между ПАМ и административните наказания, за да обоснове дължимо точно позоваване от административния орган на правни норми и доказателства. Настоява да е установено отчитането на оборотите на дружеството в реално време, което опровергавало изводите на съда, че ЗПАМ е мотивирана. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Русе заповед по отношение на "ОИЕ" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до обект за стопанисвания от него китайски ресторант в гр. Русе за срок от 10 дни. Фактическо основание за разпоредената с акта правна промяна е констатацията за извършено от търговеца на 21.01.2019 г. нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като издадените от наличното фискално устройство фискални касови бележки, която не съдържа наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Първостепенният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган /овластен със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. По констатациите му приложените към протокола за извършена проверка от 21.01.2019 г. фискални касови бележки, издадени от ФУ в обекта на жалбоподателя, не притежават реквизита по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18. Решаващият извод е, че това засяга редът и начинът на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба и представлява основание за ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според съда при налагане на ПАМ администрацията действа в условията на обвързана компетентност, като осъществяването на административнонаказателна отговорност е ирелевантно. Прилагането на мярката било с превантивна цел. ЗПАМ притежавала съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, включително мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мярката. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Заради съгласието с мотивите му касационният съдебен състав препраща към тях – чл. 226, ал. 2, изр. 2 АПК. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършени в стопанисвания от него търговски обект продажби със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от ЗДДС. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По препращането от чл. 187, ал. 1 ЗДДС идентични са материалните предпоставки и за налагането на мярката забрана на достъпа до обект. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, с оглед систематичното място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност и забраната на достъпа до него. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Неоснователен е доводът за пропуск на съда да възприеме пороци на формата на ЗПАМ. На сочената в касационната жалба стр. 3 от заповедта не се съдържа твърдение за юридически факти, представляващи материална предпоставка за налагане на мярката. Систематично констатациите в тази част от акта са отнесени към мотивите за определяне на срока на ограничението. Нито административният съд, нито администрацията са обвързали налагането на ПАМ с осъществяването на административнонаказателна отговорност за нарушението, което е и правопораждащ юридически факт за правомощието за налагане на ПАМ. А и самостоятелният характер на административното и административнонаказателното производства е установен с чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Не е ясно какво е имал предвид касаторът със "субсидирането на правните норми", но ако иде реч за субсумиране на юридически факти в хипотезата на правна норма, то това е сторено с твърдението за издаване на непълни фискални касови бележки и позоваването на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение