Решение № 11860 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2014 г.

Решение № 11860 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Балкански, в качеството му на процесуален представител на "М-ОЙЛ КАРД" ООД, срещу решение № 1544 от 1.07.2014 г. по адм. дело № 277 по описа за 2014 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 161201984 от 24.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1340 от 30.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 365 432.48 лв., ведно с начислената лихва за забава по фактури, издадени от "Металика" ЕООД.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Петя Гинина и депозирана от нея писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Валентина Драганова излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161201984 от 24.08.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1340 от 30.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за общ ревизиран период от 4.03.2010 г. до 31.01.2010 г. С него на същото е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД и от "Металика" ЕООД, и е начислена лихва за забава. При административното обжалване актът е потвърден, а при обжалването по съдебен ред е отменен като незаконосъобразен по отношение доставките, за които са издадени фактури от първия посочен пряк доставчик, а е отхвърлена жалбата по повод доставките, за които са издадени фактури от "Металика" ЕООД.

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираният субект "М-ОЙЛ КАРД" ООД е приспаднало данъчен кредит по 48 броя фактури, издадени от "Металика" ЕООД, с предмет на доставките дизелово гориво. На прекия доставчик е връчено ИПДПОЗЛ от 8.02.2012 г., като не са представени изискани документи, справки и обяснения от него. Такова искане е връчено на ревизираното лице и същото е представило копия от всички фактури, с приемо-предавателни протоколи. Към част от фактурите са приложени товарителници, като като превозвачи са вписани "Ники транс" ЕООД и "Вам петрол" ООД. В производството са анализирани представения договор от 2.03.2009 г., приемо-предавателните протоколи, подписани от представители на двете фирми, товарителниците. Направена е проверка и на досието на "Металика" ЕООД в НАП, и е извършено позоваване на събрани доказателства и приети за установени факти в ревизионното производство, реализирано на това дружество. Според приетото, дружеството има потенциал от персонал за осъществяване на посредническа дейност, но не и на търговска дейност. То не разполага с транспортни средства, обекти и персонал за осъществяване на доставки. По повод на превоза по настоящата ревизия на предмета на доставките са приложени товарителници и пътни листове, с превозвачи посочените две фирми. Не са представени доказателства за друго лице, което да е извършвало транспорт по повод на доставки от "Металика" ЕООД на "М-Ойл Кард" ООД. Към настоящата ревизия са присъединени доказателства, събрани в ревизионното производство на прекия доставчик относно извършени насрещни проверки на двете фирми - превозвачи. В ревизионния акт и решението на решаващия орган подробно са обсъдени представените доказателства от тези две фирми, но както беше посочено по повод насрещните проверки реализирани в другото, а не настоящото ревизионно производство. В последното е осъществен преглед на документите по повод превоза, осъществяван от "Ники транс" ЕООД и "Вам петрол" ООД по всяка една фактура, и е направено сравнение между представените от ревизираното лице, като ревизиращият орган е констатирал различия и това е отразено в ревизионния доклад. Прието е, че не се доказва по несъмнен начин, че процесното гориво по фактурите, издадени от "Металика" ЕООД е обект на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС, чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 365 432.48 лв. и е начислена лихва за забава.

Тази фактическа обстановка по делото е установена подробно и от първоинстанционния съд, като съдът също така подробно е обсъдил и събраните пред него доказателства и доказателствени средства. Последните са съдебно-автотехническа експертиза с основно и допълнително заключения от вещото лице Стефан Мутафчиев, както и съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения от вещото лице Блага Димитрова. Събраните гласни доказателства са разпитите на свидетелите Стоян Йорданов Василев, Димитър Василев Джузданов и Димитър Колев Кирев по повод осъществяван транспорт на дизелово гориво от бензиностанцията на "Вам петрол" ООД в с. Огняново, община Пазарджик до бензиностанцията на ревизирания субект в с. Генералово, община Свиленград. Същите са основно и подробно обсъдени както заключенията, като последните са отграничени по задачи - тези поставени от жалбоподателя и такива, поставени от съда.

Административният съд е направил и точни изводи от правно естество по повод на процесните доставки, като е отграничил основният спорен въпрос, а именно реалността на процесните доставки.

По касационните възражения в касационната жалба на "М-ОЙЛ КАРД" ООД.

Първият касационен довод е относно идентичност от фактическа и правна страна на спора по делото относно признатото право на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури от "Кристи Индивидуал" ЕООД, обстоятелство признато и отразено в мотивите на съдебния акт. Според касатора съображенията на административния съд относно отказаното право на данъчен кредит по доставките от "Металика" ЕООД освен, че са в противоречие с така приетото от него по повод на първия доставчик, не съответстват на фактите по делото, установени от него, касационния жалбоподател, чрез поисканите и събрани доказателства, и доказателствени средства. Така основните спорни факти са относно

• наличие на доказателства за реалното предаване на предмета на доставките - гориво, съответно получаване на същото чрез приемо-предавателни протоколи и товарителници;

• доказване по категоричен начин на транспортирането на това гориво от превозвача "Вам Петрол" ООД по маршрута от с. Огняново до с. Генералово, където е бензиностанцията на ревизирания субект;

• доказана последваща реализация на заприходеното гориво.

Според касатора всички те са доказани, поради което и решението не е правилно постановено.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда конкретно дейността на касатора по принцип, включително, че е дъщерно дружество на австрийската компания "М-ОЙЛ ТРЕЙДИНГ" Gmbh и основният предмет на дейност, а именно продажбата на автомобилни горива, масла и добавки за намаляване на вредните емисии, понеже не се оспорва. Не е спорен и фактът, че касаторът има обект - бензиностанция в с. Генералово, чрез който осъществява своята икономическа дейност, както и че при него има кадрови и технически потенциал за нея. Също така се възприема основната защитна теза на касатора, която намира, опора в законовите разпоредби, че същият има издадени фактури, предметът на доставките е стока, която е заприходена при него, като счетоводството му е редовно водено, както и че е налице последващо използване на същата за облагаеми доставки. Настоящият съдебен състав споделя и аргументите на касатора, че формирането на преценката за законосъобразност на ревизионния акт и упражняването на правото на данъчен кредит по процесните 48 броя доставки, не следва да се свързва с факта, че доставчикът впоследствие е дерегистриран служебно по реда на ЗДДС, и се явява длъжник на големи по размера си публични държавни вземания. Същевременно следва да бъде съобразен факта, че при изготвяне на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза е направена проверка само на счетоводството на ревизирания субект, без да е проверявано счетоводството на прекия доставчик и както беше посочено по-горе исканите от същия този доставчик доказателства, въпреки направеното връчване на ИПДПОТЛ по съответния ред, са представени само от него, ревизирания субект. Проверката би обосновала извод за категорични данни за начисляване на данъка, за получено плащане и преди всичко за способност да се достави стоката, т. е. за нейното наличие при доставчика. Не може да бъде споделен довода на органа по приходите, че конкретното дружество е осъществявало посредническа, а не търговска дейност, понеже това е извън предмета на осъществявания от него контрол, но могат да бъде приет този относно липсата на установеност при него на държане на тази стока, с оглед на прехвърлянето на правото на собственост върху нея, респ. на факта на владение и държане на същата. По делото не се спори, че това дружество не притежава складова база, като не са ангажирани доказателства, за да бъде прието обратното. Произходът на стоката не е елемент от данъчния състав, който урежда правото на приспадане на данъка, но този факт става правнорелевантен при съмнения относно движението на т. н. стоков поток и конкретно при наличието на договор между страните за доставка на вида стока като процесната, т. е. на облигационни отношения, още повече, че притежаването, съхраняването, транспортирането и предаването на такава стока - гориво е нормативно регулирано, с оглед на специфичната му характеристика. Това е Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и изискващата се декларация за съответствие и предоставянето на същата на лица, които транспортират, разпространяват и използват течни горива и нормативно определеното й съдържание относно производителя/вносителя и лабораторно изследване на качеството на горивото, както и за движението на същите. По делото такива декларации не са представени. Представените приемо-предавателни протоколи и товарителници, относими към част от доставките са оспорени, по повод на което са поискани и назначени съдебните експертизи. Същите правилно не са кредитирани. По делото не са представени категорични доказателства за транспортирането на стоката и съхранението й по нормативно определения ред с оглед на вида й от процесния пряк доставчик на ревизирания субект, за да се приеме, че е налице фактическа реалност на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна са присъдени такива в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение