Решение № 3330 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 242/2021 г.
ВАСV отделение12.03.2021 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5788/23.10.2020 г., допълнено с решение № 7262/14.12.2020 г. и поправено с решение № 7263/14.12.2020 г. по адм. дело № 5515/2019 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати 800 (осемстотин) лева разноски по делото на Н. Маноилов, с адрес в [населено място], ул. "259 - та", № 1 А. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3330 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 242/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите срещу решение № 5788/23.10.2020 г. (допълнено с решение № 7262/14.12.2020 г. и поправено с решение № 7263/14.12.2020 г.) по адм. дело № 5515/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена по жалба на Н. Маноилов заповед № РД 09 - 229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, в която извън одобрения специализиран слой е останал заявеният за подпомагане от Маноилов парцел 67413 - 21 -17 -2, находящ се в [населено място], [община], област Бургас и е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Н. Маноилов, с адрес в [населено място], в писмен отговор чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената пред него част от заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 33а ЗПЗП, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити. АССГ е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, тъй като административният орган не е доказал да е спазил при извършената специализирана теренна проверка да са спазили указанията в част VI, т. 1 от Приложение № 2 към Заповед № РД 09 -757/10.08.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, а именно снимките да бъдат направени на места, които предоставят възможност от снимката да се придобие достатъчна представа за състоянието на проверяваната площ. Съдът е изложил мотиви и за материално - правна незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказване от ответника на наличието на правното основание на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, тъй като административният орган не е доказал наличие на дървета или храсти в парцела. Решението е правилно. От изслушаното по делото заключение на вещото лице, прието по делото и неоспорено от страните, кредитирано от съда и отговорите на вещото лице в съдебно заседание е видно, че от ортофотокартата, изготвена на близка дата до теренната проверка, е видно, че в парцела няма храсти и дървета ( каквото фактическо основание е посочено в протокола за теренна проверка). Вещото лице, е посочило, че снимките от теренната проверка с отразен дата и час на заснемането и географски координати, сочат, че проверяващият служител е бил на разстояние, от което не е възможно да се види процесния парцел и да направи непосредствени констатации относно състоянието на площите и преценка на допустимостта на подпомагане. Предвид тези факти обоснован е изводът на съда, че административният орган не е доказал фактическото основание за невключване на парцела в одобрения специализиран слой за подпомагане за процесната кампания (наличие на храсти и дървета в парцела) и съответно правното основание по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, което е довело до правилна преценка за материално - правна незаконосъобразност на оспорената част от заповедта. Отделно от това правилна е преценката на АС, че извършващият специализираната теренна проверка на 23.11.2018 не е спазил задължителната процедура по цитираната заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 10.08.2018 г., изискваща снимката при теренната проверка да дава възможност за придобиване достатъчна представа за състоянието на проверяваната площ, която представлява част от административно - процесуалните правила по издаването на заповедта за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. Нарушението правилно е преценено като съществено, тъй като е довело до невъзможност за проверка на обосноваността на констатациите по протокола за теренна проверка по изготвените при нея снимки. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба 800 (осемстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платимо на основание чл. 143, ал. 1 АПК от Министерство на земеделието, храните и горите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение