Решение № 164 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2741/2013 г.

Решение № 164 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2741/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по повод подадена молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК от Д. Е. С. от [населено място], общ. К., обл. Бургаска на влязлото в сила решение № 36 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 1539/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е осъден да заплати на [фирма], Е. [ЕИК] сумата 4 628.79 лв., ведно със законната лихва, начиная от 12.07.2012 г., представляваща авансово изплатена продажна цена по развален договор за продажба на движими вещи. В това производство молителят-ответник е бил призован по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК от адреса, посочен в исковата молба, а именно в [населено място], [жк] вх. 1, ет. 10, ап. 30, който, съгласно представеното по делото Удостоверение № 18635/17.10.2012 г. на МВР- Областна дирекция на МВР-К., е посочен и като настоящ адрес, както и е бил представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител- адвокат З. Д.. Молителят Д. С. обосновава подържаното от него отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за лишаването му от възможността да участва в делото, както и за ненадлежно му представляване с нарушаване на правилата за призоваване- чл. 47, ал. 1 и 6 ГПК, тъй като е разпоредено залепване на уведомление на неправилно посочен адрес- този в [населено място], вместо на адреса в [населено място]. Подържа, че адресът в [населено място] нито е постоянен, нито е настоящ. Постоянният му адрес е този в [населено място], а посоченият в удостоверението на МВР като настоящ адрес в [населено място] е неверен- призовката, изпратена на този адрес, е върната с отбелязване на 16.08.2012 г., че от две години не живее на там. Навежда доводи, че изпратената му призовка на адреса в [населено място] е оформена в противоречие с чл. 42, ал. 1 ГПК, тъй като не е отбелязано качеството на лицето, дало сведение, че молителят не живее на този адрес. Подадената молба за отмяна е неоснователна. Молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е предназначена да бъдат отменени влезлите в сила съдебни решения, при които поради нарушаване на процесуалните правила за призоваване на страната и за представителството й, тя е била лишена от правото на участие в процеса. Неоснователни са доводите на молителя за допуснати от съда нарушения при призоваването му. Призовките по делото се връчват по реда на връчване на съобщенията/чл. 58 ГПК/, а адресът за връчване на съобщенията е този, който е посочен по делото. Когато адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес, той се призовава от настоящия адрес/чл. 38, ГПК/. В случая молителят е бил призован по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК по адреса, посочен в исковата молба, съвпадащ със заявения като негов настоящ адрес- този в [населено място]. Връщането на изпратената на този адрес призовка в цялост с отбелязване, направено на 16.08.2012 г., че молителят го е напуснал от преди две години, не удостоверява, че този адрес е престанал да съществува като негов настоящ адрес. От представеното по делото Удостоверение № 18635 от 17.10.2012 г. на МВР- Областна дирекция на МВР -К./стр. 27 по гр. д. № 1539/2012 г. на Кърджалийския районен съд/, както и от представеното с молбата за отмяна Удостоверение № 199/16.05.2013 г. на МВР-Б., е видно, че в случая посоченият в исковата молба адрес съвпада с настоящия адрес на молителя и това е адресът в [населено място], който като такъв не е актуализиран от 6.07.1999 г. В задължение на подлежащото на регистрация лице е да посочи съответния си адрес/чл. 90 ЗГР/. Към момента на предявяване на исковата молба- 12.07.2012 г. за молителя са съществували заявени постоянен и настоящ адрес. От съдебното удостоверение на МВР Б. е видно, че за периода от 6.01.2000 г. до 21.01.2011 г. адресът в [населено място] е посочен и като постоянен адрес на молителя. Едва на 21.01.2011 г. като постоянен адрес е посочен този в [населено място], но като настоящ адрес остава този в [населено място], за който няма актуални данни от 6.07.1999 г. Само при липса на настоящ адрес, за съда съществува задължение за призоваването му от постоянния адрес, а именно този в [населено място], обл. Б./чл. 38 ГПК/. В случая молителят е подържал постоянен и настоящ адрес, като само за определен период те са съвпадали. Към момента на предявяване на иска фактически като постоянен адрес е бил обявен този в [населено място], а неактуализиран като настоящ- този в [населено място]. Неизпълнението на задължението му по чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 ЗГР за заявяване на промяна в настоящ и постоянен адрес е станало причина за призоваването му като ответник по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК от настоящия адрес, съответно за представляването му в процеса от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо неоснователно е твърдението му за допуснати процесуални нарушения от съда. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1 ГПК при опита за призоваването му от постоянния му адрес в [населено място], откъдето призовката е върната с отбелязване, че не живее на посочения адрес. В тази норма се допуска извършване на връчване на съобщенията чрез кметството, поради което за удостоверяване на опита за връчване по този начин е достатъчно подписването на съобщението от лицето Т. У., обозначението, че тя е от кметство Р., както и полагането на печата на кметството. Още повече, че в случая не е доказана липса на настоящ адрес за молителя. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд