Решение № 5238 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2015 г.

Решение № 5238 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - В. Т. моли да бъде отменено решение № 517/17.12.2014 г. по адм. д. № 618/2014 г. на АС - В. Т. в частта, с която е отменен РА № 151303005/21.03.2014 г. на ТД на НАП - В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата М. А., действаща като ЕТ "М. А.-А" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като бъдат отменени присъдените разноски и не се уважава искането на касатора за нови разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 151303005/21.03.2014 г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която са определени за внасяне вноски за ДОО за наети лица за м. 9 - 10.2008г, м. 2 - 12.2009 г. м. 3 - 5, 7 и 8.2010 г. м. 1, 3 и 12.2012 г. общо 903 лв със 767,51 лв лихви; вноски за ДЗПО за наети лица за м. 9 - 10.2008 г., м. 2 - 12.2009 г. м. 7 и 8.2010 г. общо 214,32 лв със 173,97 лв лихви; вноски за ЗО за наети лица за м. 1 - 11.2008 г., м. 3 - 11.2009 г., м. 2, 6 -8.2010 г. и м. 2.2012 г. общо 420,05 лв с 200,29 лв лихви; вноски за ФГВРС за наети лица м. 9 - 10.2008 г., м. 2 - 11.2009 г. м. 7 и 8.2010 г. общо 8,89 лв с 8,09 лв лихви и в частта по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за лица м. 9 - 10.2008 г., м. 2 - 11.2009 г. м. 7 и 8.2010 г., м. 2, 9 и 11.2012 г. общо 485 лв с 217,25 лв лихви като е отхвърлена жалбата в останалата й част. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за незаконосъобразно определяне на задължения с лихви за вноски за ДЗПО, ЗО и ФГВРС, а също и за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ, за които вземания в заключението на вещото лице е установено надвнасяне на дължимите вноски и данък в посочените в заключението размери: за вноски за ДЗПО надвнесени 0,07 лв; за вноски за ЗО - надвнесени 9,63 лв, за вноски за ФГВРС - надвнесени 0,07 лв и за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ - надвнесени 24,36 лв. За вноски за ДОО има неиздължение от 1,54 лв, формирано в отделните месеци на ревизираните периоди, за които съдът следваше да отхвърли жалбата против РА. Въпреки надвнесените суми за други задължения, поради липсата на право на съда да извърши прихващане съдът следваше да отмени РА в частта за определени вноски за ДОО над 1,54 лв и съответните лихви след като не е поставил задача на вещото лице да определи лихвите за неиздълженията. По останалите вземания за осигурителни вноски, ФГВРС и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушение като е възприел заключението на вещото лице, без да се приложени по делото справките от осигурителните каси, по които е работило вещото лице. Справките са приложени на л. 82 - 85 от делото и са приети като доказателство по делото в съдебно заседание на 9.10.2014 г. без оспорване от представителя на касатора, поради което в съответствие с процесуалните правила са възприети от съда като годно доказателство по делото за извършените от търговеца плащания за осигурителни вноски. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и правилно е преценено от съда като обосновано и компетентно. Правилен е изводът на съда, че в хода на ревизията след като вноските за осигуровки са внесени, но не са подадени декларации обр. 6 ревизиращите органи е следвало да дадат възможност на ревизираното лице да изпълни задължението си за подаване на липсващите декларации, вместо да определят като дължими вече внесени суми от ревизираното лице и неоснователно да начислява лихви по тях. Законосъобразно съдът е приел, че изискуемостта на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 1 - 3 от КСО настъпва едновременно със заплащането на дължимото възнаграждение, и не е свързана с факта, подадени ли са декларациите обр. 1 и 6 или не. Доводът на касатора, че при липса на декларациите не е налице установено задължение, поради което в РА е установен размерът на задълженията, към който впоследствие са отнесени направените вече вноски е неоснователен. Видно от РА в него за спорните периоди са определени само задължения за главница и лихви, и не е отразено внасяне на суми за тези задължения. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени вноски за ДОО за наети лица за периода м. 9 - 10.2008 г., м. 2 - 12.2009 г. м. 3 - 5, 7 и 8.2010 г. м. 1, 3 и 12.2012 г. общо 1,54 лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта за разноските не следва да се променя, тъй като съдът законосъобразно е приложил чл. 161, ал. 3 от ДОПК и е възложил разноските върху ревизираното лице, което не е подало частна жалба против решението в частта за разноските. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 372,19 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,