Решение № 8380 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Бургас" при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение 1843/24.10.2022г., постановено по адм. дело 1596/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 32-154569/12.05.2022г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства е установил предпоставките за приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза вр. с чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Счита, че законосъобразно е определена именно по правилото на чл. 70 § 3 от МКС нова митническа облагаем стойност, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Б. Пройчев чрез процесуален представител, по съображения, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 32-154569/12.05.2022г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници", с което на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 74, § 3 от МКС, чл. 77, § 1, бук. а от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 85, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 77, § 1, бук. а и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с 20BG001007026343R6/14.12.2020г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 14.12.2020г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: за стока 1 мито в размер на 958.30лв. и ДДС в размер на 2 108.27лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за стока 2 мито в размер на 208.47лв. и ДДС в размер на 458.63лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 14.12.2020г. Б. Пройчев е подал МД с MRN 20BG001007026343R6, стока 1 поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение" на стока, описана в кл. 6/8 като катастрофирал пътнически автомобил, марка ФОРД, модел МУСТАНГ, първа регистрация 01.01.2018г., шаси 1FA6P8TH0J5179303, с деклариран произход САЩ и условия на доставката CFR стойност и навло, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013 и стока 2 - поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение" на стока, описана в кл. 6/8 като катастрофирал пътнически автомобил, марка ДОДЖ, модел ЧАЛЕНДЖЪР, първа регистрация 01.01.2015г., шаси 2C3CDZBG9FH717666, с деклариран произход САЩ и условия на доставката CFR стойност и навло, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Извършен е последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страна на Б. Пройчев са представени търговска фактура, свидетелства за собственост на автомобилите и морска товарителница. След извършване на последващ контрол по отношение на стоките е установено обобщено, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена, е извършена проверка в интернет сайт www. autoauctions.io и https://en.hidfax.info, в които са установили налични данни за продажбата именно на процесните употребявани пътнически автомобили, като въз основа на подробен анализ на който е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобил под 1 е 8 300 USD, а автомобил под 2 е 3 500 USD (установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион). В този порядък е прието, че това е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това. В този порядък първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл. 6/8 от МД, което не позволявало прилагане на метода за идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година, съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, като взета в предвид стойността на коя която е установена продажбата на коментирания по-горе аукцион, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. АС Пловдив въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, е приел, че в процесния случай митническия орган не е приложил вторичните методи, а е подменил договорната стойност с нова, като е черпил информация от американски сайтове за продажба на автомобили две години преди продажбата им и то в САЩ, а не в Дубай. Съдът е приел, че решението на митническия орган е постановено в нарушение на чл. 144, § 2, бук. б от ППМКС забрана, тъй като определените нови митнически стойности на двата автомобила са определени само въз основа на информация от американските сайтове, без органа да е установил действителното техническо и експлоатационна състояние на внесените стоки. Предвид гореизложеното АС Пловдив е отменил оспореното решение. Решението е правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Безспорно независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (наричан по-долу Регламент (ЕС) 2015/2447 или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Въз основа на изложените по-горе правни рамки правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, както и че е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която вносителя е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга че съдържащата се в цитираните сайтове информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представените фактури. Дори и да се приеме, че договорената цена не е реално заплатената такава, а следва да се приеме, че реалната цена е тази посочена в сайтовете, то това е сторено без да са посочени конкретни факти, които да водят до неприложимост на останалите вторични методи по чл. 74 § 2 от МКС, а така също и в нарушение на правилото на чл. 144 § 2 б. "в" от Регламента за изпълнение. Следва да се посочи, че доказване на основанието по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не освобождава митническите органи от задължението да определят митническата стойност на внесените стоки по описания по-горе начин. В случая митническият орган дори не е обосновал надлежно невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие с посочване на изплатено адв. Възнаграждение в брой в размер на 1 000лв., то на ответника в касационното производство се дължи заплащане на посоченото сума на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,