Решение № 12873 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СИТИ КЕШ ООД срещу Решение 2532/18.06.2025г. на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора), постановено по адм. дело 257/2025г. С обжалваното решение е отменен изричен отказ, обективиран в писмо от 06.03.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД, с който е отказано да се предоставят носителите на лични данни договорите за заеми и други документи, чрез които непосредствено се обработват личните данни на М. В. от СИТИ КЕШ ООД, за периода от 06.02.2019 г. до 06.02.2025 г.; преписката е изпратена на СИТИ КЕШ ООД, за произнасяне по подаденото от М. Г. В. искане от 07.02.2025 г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението в 14-дневен срок от влизането му в сила; СИТИ КЕШ ООД е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрк. Бочева. Ответникът М. Г. В., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и съдебно заседание, като моли за оставянето ѝ без уважение и оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Мавров. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да отмени изричния отказ, обективиран в писмо от 06.03.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между М. В. и СИТИ КЕШ ООД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключени между страните договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679, Регламента). След като подробно е обсъдил приложимите за случая текстове от Регламент (ЕС) 2016/679, практиката на СЕС, в частност C-154/21 и практиката на Върховния административен съд, решаващият съдебен състав е приел, че в изпълнение на основни принципи, установени в регламента /принципа на прозрачност и отчетност/, за администратора на лични данни е налице задължение, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изискани от него документи, чрез които се обработват или са се обработвали негови лични данни. Направен е извод, че неизпълнението на това задължение ще води до ограничаване възможността субектът на личните данни да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679. От друга страна АС Стара Загора е заключил, че ако субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не получава цялостна информация за целите на обработката, ще се стигне до пряко неизпълнение на задължението за отчетност, което от своя страна възпрепятства възможността за ефективна проверка по отношение наличието на законосъобразно, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни от страна на администратора. Решението е неправилно, в частта в която е отменен изричен отказ, обективиран в писмо от 06.03.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД и правилно в частта, в която преписката е изпратена на СИТИ КЕШ ООД за ново произнасяне по следните съображения: Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел, че М. В., в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискал от СИТИ КЕШ ООД предоставяне на копие на личните данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените от него договори за потребителски кредит и други документи, свързани с лицето. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. По подадено заявление се дължи отговор, както правилно е посочил АС Стара Загора. В случая отказът е обективиран в писмо от 06.03.2025г. на длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД. На първо място този отговор е без подпис и дата, с посочен в него автор П. Луканова - длъжностно лице по защита на данните СИТИ КЕШ ООД. Същото писмо е изпратено от електронен адрес до В., чрез адв. Мавров на електронен адрес [електронна поща] и получено на 06.03.2025г., но без писмото да е подписано с валиден квалифициран електронен подпис. Видно от писмото - отговор, в него се съдържа отбелязване, че изхожда от длъжностното лице по защита на данните в Сити кеш ООД, но липсва подпис ръкописен или електронен. Подписът е връзката между лицето и изявлението. Невъзможността за установяване издателя (авторството) на акта, а от там и съдържанието на неговото волеизявление, означава, че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган се налага изводът, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви - чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл.146, т.1 АПК. На второ място не се установява от доказателствата по делото, че длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД разполага с компетентност за издаване на административни актове от името на администратора на лични данни. По подадени заявления до администратора на лични данни, с които се упражнява право по чл. 15-22 от Регламента, задължен да се произнесе по същите е администраторът на лични данни. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменен изричен отказ, обективиран в писмо от 06.03.2025 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при СИТИ КЕШ ООД като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което изричният отказ се обяви за нищожен. В останалата част Решение 2532/18.06.2025г. на АС Стара Загора следва да бъде оставено в сила предвид, че делото като преписката е изпратена на администратора на лични данни компетентния орган да се произнесе по подаденото заявление. С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат и те следва да останат така както са направени от всяка от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, АПК, Върховният административен съд, Пето отделение