Решение № 6298 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2014 г.

Решение № 6298 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 40 от 24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 315 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Релевира се оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - Ангел Върбанов Иванов оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Адимнистративен съд Кюстендил е било образувано по четири искови претенции на ищеца, лишен от свобода, както следва: 1. иск за обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.08.2011 г. - 10.09.2013 г. в резултат на лошо качество на питейната вода в затвора; 2. иск за обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 28.03.2012 г. - 10.09.2013 г. вследствие на неизпълнение на задължението от страна на администрацията в затвора по чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС за осигуряване на непрекъсната междудневна и седмична почивка; 3. иск за обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 28.03.2012 г. - 10.09.2013 г. вследствие на неизпълнение на задължението от страна на администрацията в затвора по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за осигуряване на престой на открито не по-малко от един час на ден; 4. иск за обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 28.03.2012 г. - 10.09.2013 г. вследствие на неизпълнение на задължението от страна на администрацията в затвора по чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС за осигуряване на възможност за физическа или спортна активност по един час на ден. С решението си съдът е отхвърлил иска по т. 1 и е уважил частично останалите искови претенции, както следва до размер на 800 лв. за иска по т. 2 от исковата молба, до размер на 300 лв. за иска по т. 3 и до размер на 700 лв. за иска по т. 4 от исковата молба. В останалата част исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Касационна жалба от страна на ищеца не е постъпила и касационното производство е образувано само по касационната жалба на ГД "ИН" досежно уважената част от исковите претенции. Така постановеното решение на Административен съд - Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на установените по делото факти е направил правилна и обоснована преценка за наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на лишения от свобода ищец. От приложените писмени доказателства и приобщените свидетелски показания е установено, че за времето от 23.03.2012 г. до 30.09.2013 г. ищецът, който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в затвора - Бобов дол, е бил назначен на щат "чистач" - I група. Правната регламентация на работното време се съдържа в чл. 79 от ЗИНЗС, вр. чл. 58, ал. 1 от правилника за прилагането му, която съответства на изискванията на трудовото законодателство за продължителност на работния ден и седмица, за непрекъсната междудневна и междуседмична почивка, извънреден труд и др. В съответната заповед на началника на затвора за назначаване на ищеца на цитираната длъжност, не е посочен график на полагания труд и неговата дневна продължителност, почивките през работния ден, през седмицата или месеца. Писмени данни в тази насока не се съдържат по делото, като изводи за утвърден график и разпределение на работата не могат да бъда направени от приложената ведомост. С оглед тези факти и кореспондиращите с твърденията в исковата молба свидетелски показания за продължителност на полагания труд от ищеца от 07:00 ч. до 20:00 ч., без да му е осигурена междудневна почивка не по-малко от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 38 часа, правилно съдът е приел за незаконосъобразно бездействието на ответника да изпълни нормативното задължение по чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС. Обосновано е счетено за доказано и бездействието на затворническата администрация за неспазване на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за осигуряване на правото на ищеца на престой на открито не по малко от един час дневно, каквото му е било осигурено едва след депозирана писмена молба от 05.11.2012 г., с поставена резолюция от 15.11.2012 г. за уважаването й. Правилно съдът е приел частична основателност на иска за претърпени неимуществени вреди поради неосигурената възможност на лишения от свобода за ежедневна физическа или спортна активност в рамките на 1 /един/ час, което негово право е регламентирано в чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС и е извън времето за престоя на открито. От доказателствата е установено, освен незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора по горецитираните норми на ЗИНЗС и ППЗИНЗС при осъществяване на административна дейност по повод изпълнение на наложеното на ищеца наказание "лишаване от свобода", че същият е претърпял неимуществени вреди. Последните се изразяват в преумора, безпокойство, страдание, негативни емоционални състояние, незачитане на човешкото достойнство и др., за които няма съмнение, че са последица именно от неправомерното поведение на ответника. Следователно, установено е наличието и на трите кумулативни признака по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ГД "ИН", както правилно е приел съдът. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че полаганият труд от ищеца е с цел неговото превъзпитание, а не се определя като работа по трудово правоотношение и не попада в приложното поле на трудовото законодателство, с което по същество се отрича спазването на специалните и релевантни за правния спор разпоредби на ЗИНЗС и правилника за прилагането му. А след като самата администрация явно неглижира нормативните си задължения, не е ясно по какъв начин може да промени в положителна насока правосъзнанието на лишените от свобода. С оглед на изложеното решението на Административен съд - Кюстендил следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд