Решение № 15982 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2011 г.

Решение № 15982 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производствотое по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министъра на отбраната, чрез юрк. Янакиева, против решение № 8587 от 16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2408/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението, като постановено в производство по проверка на законосъобразността на акт, който не подлежи на оспорване. Евентуално се твърди неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Развиват се съображения, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната. Ответниците - Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев, чрез пълномощника си - адв. Чуклева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, трето отделение е отменил мълчаливия отказ на Министъра на отбраната да се произнесе по искането на Атанаска Тодорова Тошева (наследодател на Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев) с вх. № 1247 от 03.10.2003 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен отказ е незаконосъобразен. В нормата на чл. 15 от действащата към онзи момент Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО липсва изискване, извън молбата за закупуване, лицата имащи право да закупят имота, в който са настанени, да представят и нотариално заверено съгласие за това. Въз основа на анализа на доказателствата по делото съдът е приел още, че към молбата на Ат. Тошева са били приложени всички документи, сочени в чл. 15, ал. 2 от действащата Наредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с определение № 14786 от 03.12.2010 г., постановено от петчленен състав на ВАС, I-ва колегия по адм. дело № 13879/2010 г., поради което и въпреки наведените от касатора оплаквания в тази насока, мотивите на съда не следва да се преповтарят. Между страните не се спори, че ответниците по касационната жалба - Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев, са наследници по закон на Атанаска Тодорова Тошева, съгласно удостоверение за наследници № 000442 от 08.04.2008 г. на СО, район "Красно село" (л. 15). Не е спорно също, че съгласно безсрочен договор за наем от 14.12.2001 г., сключен въз основа на заповед № 429/15.10.1971 г., Тошева има статут на наемател в жилище, включено във ведомствения жилищен фонд на МО. Не се оспорва и факта, че приживе тя е подала молба, вх. № 1247 от 03.10.2003 г., за закупуването му. Тази молба е била разгледана на заседание на Комисията за разглеждане на преписки за продажба на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд (ВЖФ) на МО, проведено на 20.04.2007 г. (л. 21). Комисията е взела решение да не се продава ведомственото жилище на Тошева, тъй като не е подписана "декларация за съгласие" от правоимащите - Атанаска Тошева и дъщеря й Миглена Тошева. Не се спори и за това, че Ат. Тошева е починала на 07.01.2006 г., оставяйки за наследници ответниците Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. В проведеното административно производство правоимащите са представили всички изискуеми от закона документи, установяващи правото им да закупят ведомствено жилище по реда на чл. 53 от ЗДС, във вр. с Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО. В действащата по това време нормативна уредба и по-конкретно в чл. 15 от Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО липсва изискване, извън молбата за закупуване, да се представя и нотариално заверено съгласие. Изводите на тричленния състав се споделят напълно от настоящият съдебен състав. Неснователно касаторът се позовава на чл. 15, ал. 4 от горепосочената Наредба, съгласно която след приемане на молбата при необходимост от кандидат-купувача може да се изискват и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата. Всяко право следва да се упражнява в предвидените от закона граници, като зоупотребата с право е забранена. Израз на това е принципът в административното производство, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). В случая е налице изискване на допълнителни документи, които не удостоверяват факти и обстоятелства от значение за процесната продажба. Ето защо постановения на това основание административен отказ е незаконосъобразен, както обосновано е приел и първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия,