Решение № 15942 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2010 г.

Решение № 15942 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД, подадена чрез адв. Светлин Стрелков. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва Решение № 534 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 977/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, IV състав, в частта, в която е отменен РА № 270800142/28.08.2008 г. на ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 624/16.03.2009 г. на зам. директора на ТД гр. Варна на НАП в частта, с която на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД са установени задължения за ДДС, както следва: за периода м. 02.2007 г. - 4 190,96 лв. и лихви в размер на 895,53 лв.; за периода м. 03.2007 г. - 2 729,24 лв. и лихви в размер на 551,24 лв.; за периода м. 04.2007 г. - 724,04 лв. и лихви в размер на 137,93 лв.; за периода м. 08.2007 г. - 3 612,01 лв. и лихви в размер на 521,53 лв.; за периода м. 10.2007 г. - за разликата от 1 153,94 лв. до 4 814,37 лв. и лихви за разликата от 204,36 лв. до 567,05 лв.; за периода м. 11.2007 г. - 3 574,22 лв. и лихви в размер на 473,26 лв.; за периода м. 12.2007 г. - 2 777,24 лв. и лихви в размер на 261,37 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и съответно потвърден РА изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Митхо Импорт Експорт" ЕООД обжалва решението на АС - гр. Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 270800142/28.08.2008 г. на ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 624/16.03.2009 г. на зам. директора на ТД гр. Варна на НАП относно установени задължения за ДДС за д. п. м. 05.2007 г. в размер на 6 827,29 лв. и лихви 1 204,34 лв.; за м. 06.2007 г. в размер на 1 369,06 лв. и лихви 228,67 лв.; за м. 07.2007 г. в размер на 3 728,97 лв. и лихви 577,56 лв.; за периода м. 10.2007 г. - за разликата над 1 153,94 лв. и лихви за разликата над 204,36 лева. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а с това и обжалвания РА. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: Установено е, че "Митхо Импорт Експорт" ЕООД, е получател на автомобили по доставки от "FISC. EENH. JJB BEHEER B. V. C. S" с VIN NL 813144474В01 Холандия. За осъществените доставки са издадени фактури № № 200730913/19.09.2007 г. на стойност 7 000 евро с предмет т. а. м. "Мерцедес" и 200731021/22.10.2007 г. на стойност 7 100 евро с предмет т. а. м. "Волво". В двете фактури като получател са посочени идентификационните данни по ДДС на жалбоподателя. Видно от Формуляр "SCAC 2004" Молба за информация по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г. доставките по двете фактури са декларирани като вътрешнообщности доставки. Доставчик по тях е "JB Trading BV", което е част от холдинга "FISC. EENH. JJB BEHEER B. V. C. S". Превозвач на стоките по фактурите е Костадин Костадинов Жечев. С протокол № 70878/10.02.2009 г. е извършена насрещна проверка на Костадин Жечев Костадинов, превозвач на двата автомобила. В писмените си обяснения от 26.01.2009 г. Константин Жечев е посочил, че е имал устна договорка с "Митхо Импорт Експорт" ЕООД да закупи автомобилите и да ги транспортира от Холандия до България. Дружеството е отказало да потвърди представителната му власт и автомобилите останали в негово държане. Единият автомобил предоставил на Йордан Йорданов Георгиев от гр. Девня, а другият, към датата на обясненията, е в негово държане. Констатирано е от извлечение от регистрите на КАТ Варна, че собственик на т. а. м. "Мерцедес" е Джемил Мехмед Юсеин. Представен е договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2008 г. Йордан Йорданов Георгиев и съпругата му Вълкана Динева Георгиева са прехвърлили собствеността върху автомобила на Джемил Юсеин. Съдът е приел, че не са налице доказателства, че дружеството-жалбоподател е придобил собствеността върху т. а., предмет на фактурите, тъй като същите не са подписани от представител на дружеството и автомобилите не са заприходени. По делото не са представени доказателства, че Костадин Жечев е действал като пълномощник на жалбоподателя. Обясненията дадени в хода на административното производство, според съда сочат на липсата на представителна власт. Отделно от това т. а. са ползвани от него - единият е прехвърлен на Йордан Георгиев, а другият е в негово държание. Съдът е посочил, че за да е налице облагаема доставка е необходимо индивидуално определените вещи да са преминали в държането на жалбоподателя, арг. чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. Обстоятелството, че във фактурата са посочени идентификационните данни на жалбоподателя, при липсата на подпис на упълномощено от него лице, не обосновава извод за фактическо придобиване на вещите. По изложените съображения е обоснован извода, че РА в частта, с която са определени задължения за ДДС за м. 09.2007 г. в размер на 2 738,12 лв. и м. 10.2007 г. в размер на 2 777,24 лв., ведно с лихвите върху тях следва да се отмени, като незаконосъобразен. АС е установил, че по делото са представени фактури № № 2785038/16.02.2007 г., 2785039/16.02.2007 г., 2781108/16.03.2007 г., 2781100/16.03.2007 г., 2781196/13.04.2007 г., 020807/07.08.2007 г., 2781379/10.08.2007 г., 2781374/10.08.2007 г., 2781412/07.09.2007 г., 2781425/28.09.2007 г., 2781372/03.08.2007 г., 2781448/12.10.2007 г., 2781462/12.10.2007 г., 2781547/30.11.2007 г., 2781523/16.11.2007 г., 2781483/30.10.2007 г., 2781536/23.11.2007 г. и 2781525/16.11.2007 г., които не са придружени с точен превод на български език. С определение от 16.12.2009 г. съдът е задължил ответника да представи точен превод на български език на представените с административната преписка фактури, но до даване ход на устните състезания ответникът не е представил превод на посочените по-горе фактури, поради което съдът ги е изключил от доказателствения материал и приел за доказано твърдението на жалбоподателя, че в изброените по-горе фактури е деклариран режим на маржа на цената. В ЗДДС в гл. 17 "Специален ред на облагане на маржа на цената" е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Целта на този режим е да се избегне една стока втора употреба, за която ДДС връзката купувач-продавач е била прекъсната, поради закупуването й от краен продавач, да се облага отново при вкарването й в търговската мрежа, без да се вземе предвид данъкът, включен в цената й. Този специален режим, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба - превозни средства, различни от "нови превозни средства", доставени му на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от: 1. данъчно незадължено лице; 2. друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50; 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон; 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Съдът е анализирайки разпоредбите на чл. 143, чл. 144 и чл. 145 от ЗДДС е посочил, че приложимата в случая данъчна ставка е в размер на 20 на сто, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Информацията, която следва да съдържа протоколът, е определена с чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС. Прието е, че върху доставките по цитираните фактури неправилно е начислен ДДС. Доставките по тези фактури са отразени като необлагаеми по режима на маржа. Доставките са отразени в дневника за покупко-продажбите като без право на данъчен кредит, поради което жалбоподателят-дилър не дължи ДДС. Предвид изложеното съдът обосновал извода, че РА в частта, с която са установени задължения за ДДС за периода м. 02.2007 г. - м. 04.2007 г., м. 08.2007 г. - м. 12.2007 г., ведно с лихвите върху тях, е незаконосъобразен и го е отменил. Решението на Варненския административен съд в тази обжалвана част е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на процесуалния закон. В тази насока касаторът е изтъкнал основателно липсата на извършена преценка от страна на съда по отношение доказателства, събрани в хода на административния контрол, както и неправилна такава във връзка с наличието на "деклариран режим на маржа на цената", какъвто извод е направен в съдебното решение, с оглед липсата на легализиран превод на съответните процесни фактури. Основателно се сочи от касатора, че прилагането на чл. 161 от ГПК не освобождава съда от преценка на всички останали доказателства по чл. 171, ал. 2 от ЗДДС, което в случая не е направено. Основателни са и направените възражения във връзка с доказателствената тежест. Допуснатите съществени процесуални нарушения, които до краен резултат са довели и до неправилно приложение на материалния закон, обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен РА относно установени задължения за ДДС на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД за периода м. 02.2007 г. - 4 190,96 лв. и лихви в размер на 895,53 лв.; за периода м. 03.2007 г. - 2 729,24 лв. и лихви в размер на 551,24 лв.; за периода м. 04.2007 г. - 724,04 лв. и лихви в размер на 137,93 лв.; за периода м. 08.2007 г. - 3 612,01 лв. и лихви в размер на 521,53 лв.; за периода м. 10.2007 г. - за разликата от 1 153,94 лв. до 4 814,37 лв. и лихви за разликата от 204,36 лв. до 567,05 лв.; за периода м. 11.2007 г. - 3 574,22 лв. и лихви в размер на 473,26 лв.; за периода м. 12.2007 г. -2 777,24 лв. и лихви в размер на 261,37 лв. и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства по делото, констатациите на РА и доводите на страните, както и да бъдат направени съответните изводи, като при необходимост да се формулира подходяща задача на съдебно - счетоводна експертиза. По касационната жалба на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД: За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е установил, че по делото са представени преведени на български език фактури № № 2781247/04.05.2007 г., 2781243/04.05.2007 г., 020626/12.06.2007 г., 2781346/29.06.2007 г. и 2007966/13.10.2007 г., по които доставките са вътреобщностни. Не е спорно, че доставките са осъществени от територията на друга държава - членка при наличие на някое от изброените в чл. 143, ал. 1, т. т. от 1 до 4 на чл. 143 от ЗДДС условия. Следователно, разпоредбите на глава ХVII от закона са приложими по отношение на процесните доставки. В чл. 151, ал. 1 от закона е дадена възможност на дилърите да прилагат общия ред за облагане на доставката на стоки втора употреба, като не вписват във фактурата текста чл. 43 от закона, какъвто е конкретният случай. В тази хипотеза чл. 151, ал. 3 изисква данъчната основа на доставката да се определи по реда на чл. 26 и 27 от закона и да не е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. С оглед изложеното съдът е приел, че органът по приходите правилно е начислил ДДС в размер на 6 827,29 лв. за м. 05.2007 г., 1 369,06 лв. за м. 06.2007 г., 3 728,07 лв. за м. 07.2007 г. и 1 153,94 лв. за м. 10.2007 г., ведно с лихвите за забава. Доколкото данъкът е станал изискуем на 15-то число на данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие жалбоподателят дължи лихви за забава за периода от 16.05.2007 г. до 28.08.2008 г. върху главницата от 6 827,29 лв., от 16.06.2007 г. до 28.08.2008 г. върху главницата от 1 369,06 лв., от 16.07.2007 г. върху главницата от 3 728,07 лв. и от 16.10.2007 г. до 28.08.2008 г. върху главницата от 1 153,94 лв. След извършване на прости аритметични действия и ползвайки компютърен продукт "Изчисляване на лихви" съдът определил размера на дължимата лихва, както следва: 1 204,34 лв., 228,67 лв., 577,56 лв. и 150,70 лв. за посочените по-горе главници и периоди. Решението на АС - Варна в тази част е правилно. Касационната жалба на "Митхо Импорт Експорт" ЕООД е неоснователна. От представените по делото фактури от 04.05.2007 г. -два броя, 12.06.2007 г., 29.06.2007 г. и 13.10.2007 г. е видно, че се касае за вътреобщностни доставки. Обосновано е преценено от съда, че органът по приходите правилно е начислил ДДС, предвид дадената в чл. 151, ал. 1 от ЗДДС възможност дилърите да прилагат общия ред за облагане на доставката на стоки втора употреба, като данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и 27, предвид разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,