Решение № 2 от 28.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1288/2016 г.

Решение № 2 от 28.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1288/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Варна, за възобновяване по този ред на н. о. х. д. № 4048/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, на основание чл. 421, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че по наказателното дело, решено със споразумение, одобрено от съда с определение от 01.09.2016 г., с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Н. Н. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, са представени неистински доказателства в приложеното свидетелство за съдимост от 18.08.2016 г., които имат съществено значение за решаване на делото с оглед приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Претендира се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на окръжния прокурор и моли за неговото уважаване при изложените в същото съображения. Осъденият М. Н. Н. не участва лично в производството пред ВКС, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат К. М., който изразява становище за неоснователност на искането и представя писмени бележки с подробни аргументи в тази насока. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Наказателното дело № 4048/2016 г. на Варненския районен съд, чието възобновяване се иска, е решено със споразумение, постигнато между прокурора и защитника на осъдения Н. - адвокат В. и одобрено с определение на съда от 01.09.2016 г. Според съдържанието на споразумението, ангажирана е наказателната отговорност на осъдения М. Н. Н. за това, че на 06.08.2016 г., в [населено място], управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "П.", с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол, с концентрация 1.37 промили, установено по надлежен ред с техническо средство "Алкотест дрегер 7510", за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, както и десет месеца лишаване от право да управлява МПС, считано от влизане в сила на споразумението и при зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Определението за одобряване на споразумението и прекратяване на производството по делото е постановено на 01.09.2016 г., от която дата е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, то попада в обхвата на нормата на чл. 419, ал. 1 от НПК, визираща съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС по реда на възобновяването на наказателните дела на заявено основание по чл. 421, ал. 1, т. 1 от НПК. Поради това и тъй като е направено от страна, която поначало има право да сезира ВКС с искане за възобновяване на делото на това основание съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК и е в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК (постъпило е в първоинстанционния съд на 22.11.2016 г.), искането е процесуално допустимо. Отделен е въпросът може ли да породи претендираните с него правни последици, което ще бъде обсъдено по съществото на настоящето производство. При тези съображения, възражението на защитата на осъдения, изложени в писмените бележки пред ВКС за недопустимост на искането за възобновяване на делото, следва да бъдат преценени като неоснователни. Разгледано по същество, искането е неоснователно. В него се твърди, че по наказателното дело са представени "...неистински доказателства в ... свидетелството за съдимост на осъдения Н., които имат съществено значение за решаването на н. о. х. д. № 4048/2016 г. с оглед невъзможността да бъде приложен чл. 66 от НК". Внимателният прочит на искането дава основание да се направи извод, че неистинността на визираното доказателство се изразява в извършените в него отбелязвания за настъпили реабилитации по право (непълна по чл. 86, ал. 1 от НК и пълна по чл. 88а от НК) по отношение на двете предходни осъждания на Н., а това, според прокурора, не е правилно по отношение на второто осъждане. Затова съдът не е следвало да одобрява споразумението, което включва приложение на института на условното осъждане и отлагане на изтърпяването на наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години от влизане на споразумението в сила, тъй като осъденият Н. не може да се счита за неосъждан. По делото не съществува спор по фактите относно проведеното производство по реда на Глава двадесет и девета от НПК, относно постигнатото между надлежни страни споразумение за решаване на делото и съдържащото се в него съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Няма спор също така, че по искане на съда, отразено в разпореждането му за насрочване на делото, е представена справка за съдимост, изготвена от Бюрото за съдимост при Варненския районен съд от 18. 08. 2016 г. и приложена в оригинал на л. 15-17 от делото. Към справката, както е поискано от съда, са приложени и два броя бюлетини за съдимост за Н., надлежно заверени от Бюрото (л. 19 и л. 22 от нох дело). В бюлетините са отразени предходните осъждания на Н. по н. о. х. д. № 4476/2008 г. на ВРС и по н. о. х. д. № 678/2006 г., също на ВРС. Приложено е и заверено копие от удостоверение от 23.05.2013 г. на Варненската районна прокуратура за изпълнение на наложеното на Н. по нохд № 4476/2008 г. наказание "обществено порицание", което е станало на 17.06.2009 г. (л. 21 от нох дело). Наличието на удостоверението и неговото съдържание е отбелязано в бюлетина по делото и в справката за съдимост. В изпълнение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 24/2008 г.), в приложените по делото бюлетини за съдимост са отбелязани допълнителните сведения за настъпили реабилитации на лицето. В първия по време бюлетин (по н. о. х. д. № 678/2006 г.) е отбелязана настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1 от НК (т. нар. непълна реабилитация), а във втория по време бюлетин, този за осъждането по н. о. х. д. № 4476/2008 г., е отбелязана настъпила реабилитация по право по чл. 88а, ал. 1 от НК (т. нар. пълна реабилитация). Както може да се изведе от съдържанието на искането за възобновяване на делото (стр. 2, абз. 4), именно отбелязването в бюлетина за съдимост на Н. по последното нох дело е визирал прокурорът като "неистинско доказателство", което е фактическото основание на искането с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК. Тези правни съображения не намират опора в закона, съдебната практика и правната доктрина, поради което не могат да бъдат споделени и това е така, защото: Наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК изисква преценка относно няколко обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени, а именно: съществува ли доказателство (писмено, гласно или веществено), събрано в хода на наказателното производство, което се е оказало неистинско, установена ли е неистинността с влязла в сила присъда или чрез разследване и основава ли се постановеният съдебен акт на неистинското доказателство. В конкретния случай, такова доказателство не е налице. Отбелязването на допълнителните сведения в бюлетина за съдимост, извършено въз основа на чл. 17 от Наредбата, посочена по-горе, не е доказателство по смисъла на НПК, т. е. конкретен факт от обективната действителност, установен по безспорен начин по предвидения процесуален ред и свързан с обстоятелствата по делото. То представлява правна оценка за настъпила реабилитация (в случая), която не е задължителна за съда, който е изискал информацията за съдимостта на съответното лице. Напротив, съдът е длъжен, въз основа на отразените данни за осъжданията на лицето, да извърши оценка и формира собствени изводи по приложението на закона в зависимост от конкретния повод - за настъпила реабилитация, за наличие на рецидив, за формиране на съвкупност от престъпления и т. н. На следващо място, установяването на неистинността на доказателството по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК може да стане само с влязла в сила присъда, защото се касае за извършено престъпление (лъжливо или неистинско документиране, лъжествидетелстване, невярно експертно заключение и пр.). Само ако по някаква причина присъда не може да бъде постановена (напр. изтекла давност за наказателно преследване, настъпила амнистия, смърт на дееца или изпадането му в продължително разстройство на съзнанието и др.), неистинността на доказателството може да бъде установена чрез разследване по НПК, както категорично сочи разпоредбата на чл. чл. 422, ал. 2 от НПК (в този смисъл и р. № 470/2009 г. на ВКС, I НО, р. № 288/2015 г. на ВКС, III НО, р. № 44/2014 г. на ВКС, III НО и др.). В случая не е налице влязла в сила присъда и не е проведено разследване по реда на НПК относно което и да било доказателство и за какъвто и да е вид негов порок. Затова окръжният прокурор не може да се позовава на отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, Искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Възраженията на прокурора за неправилно приложение на материалния закон при индивидуализацията на наказанието на осъдения и начинът на неговото изтърпяване, като резултат от допуснати от съда нарушения на процесуалните правила поради неизпълнение на задължението му да одобри постигнато между страните споразумение само ако то не противоречи на закона и морала, както изисква разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, биха могли да бъдат обсъждани само на плоскостта на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което е различна хипотеза на отмяна и е изцяло в правомощията на главния прокурор (в този смисъл вж. р. № 568/2014 г. на ВКС, II НО, р. 411/2015 г. на ВКС, II НО и мн. др.). С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение