Решение № 6863 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Колева, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Иванов, против Решение 426/24.11.2021 г., постановено по административно дело 403/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед З-249/16.06.2021 г. на Кмета на Община Гурково, нареждаща премахване на незаконен строеж Плътна ограда. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна, Кмет на Община Гурково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Стара Загора е заповед, с които на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на строеж, представляващ плътна ограда, подробно описана като параметри и местонахождение в заповедта и в предхождащия я констативен акт. Оградата е квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изградена без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Неоснователни са възраженията, свързани с допуснати съществени нарушения при съставяне на констативния акт. Всички членове на комисията са длъжностни лица от състава на Общината Гурково, в Дирекция Общински дейности, устройство на територията и инвестиции. Дори и две от тези лица да са били натоварени пряко с контрол на строителството по длъжностна характеристика, това е било достатъчно, предвид липсата на разписание в закона относно числения състав на проверяващите. Констатираните в хода на административното производство обстоятелства, касаещи вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа, не са оборени от оспорващата. В този смисъл, правилни са изводите на съда за това, че се касае за незаконен строеж от шеста категория, за законното изграждане на който е било необходимо издаване на разрешение за строеж. След анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че се касае за новоизградена ограда след 2016 г. когато Г. Колева е придобила имота при условията на СИО. Предвид това установяване, неприложим се явява института на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е и следващото поддържано от касационния жалбоподател възражение относно адресатите на заповедта. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и собственика му, или лицето, носител на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж, като в случая безспорно адресатите на процесната заповед са собственици на строежа, поради което правилно им е вменено задължението по неговото премахване. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решени е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,