Решение № 6546 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 818/2009 г.

Решение № 6546 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 818/2009 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Каролина Тодорова Христова от гр. Монтана, срещу решение (без номер) от 23.09.2008 г., по адм. д. № 286/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-М-13/29.04.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Монтана. Процесуалният представител на РДНСК гр. Монтана изрази становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Каролина Тодорова Христова срещу Заповед № ДК-02-М-13/29.04.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, представляващ "плътна ограда", изпълнен в УПИ ХVI-2618, кв. 42 по плана на гр. Монтана, без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, без за същия да са издавани строителни книжа, поради което приел, че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен от жалбоподателката без строителни книжа през 2006 г. и поради това е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, констатиран е с констативен акт, поради което подлежи на премахване. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми, регламентиращи реда и условията за изграждане на огради. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че със заповедта се предвижда премахване и на старото строителство от каменна зидария като подпорни стени. Това не е така, тъй като видно от мотивите на заповедта и от констативния акт, в тях се сочи като незаконно строителство ограда, изпълнена от готови бетонови тухли върху бетонова основа, изпълнена през м. май 2006 г. С оглед на това заповедта се отнася само за новото строителство, изпълнено през м. май 2006 г., но не и относно подпорните стени от каменна зидария, съществуващи и нанесени в регулационния и кадастралния план от 1977 г., видно от приложената по делото скица. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК