Решение № 6177 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2011 г.

Решение № 6177 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Добромир Василев Ангелов от град Шумен, против решение № 949 от 21.04.2011 г., по адм. д. № 2471 от 2008 г., Варненският административен съд с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 8/08.02.2007 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-50 от 22.08.2008 г. на директора на РМД, гр. Варна, с което са определени възникнали и неплатени в срок публични държавни вземания в размер на 919 лева, от които мито в размер на 766 лв. и ДДС в размер на 153 лева ведно със законната лихва считано от 16.01.2004 г. до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в това, че съдът не е съобразил, че тежест на административния орган е било доказването на законосъобразността на процесния митнически акт; ноторно известно е, че леки автомобили с марката на процесния са с произход единствено от ЕС. Ответниците началникът на Митница Варна и Директорът на Агенция Митници не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия си състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на обжалване административен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Касационните оплаквания относно материалната незаконосъобразност на решението са в следната насока: Неправилно административният съд е приел, че за процесния автомобил няма доказателства за произход от страна на ЕС. Неправилно не приложено първичното право на ЕС и по точно чл. 23 и чл. 25 от договора за Европейската общност/ понастоящем възпроизведен в чл. 28 и чл. 30 от Договора за функциониране на ЕС/, независимо, че процесния автомобил е внесен през 2004 г. Обжалвания акт е издаден след 01.01.2007 г., поради и което следва да бъде приложен ДФЕС. За да постанови своето решение административният съд е приел, че на 15.01.2004 г. жалбоподателят е представил за митническо оформяне под режим внос употребяван лек автомобил "Ауди А6" внос от германия, като при този внос подал в отдел "Обмитяване на ШМПС" от свое име и за своя сметка митнически манифест № 2000/206/15.01.2004 г. и единен административен документ ЕАД № 2000/4-255/15.01.2004 г. заедно с нормативно определените придружителни документи от вноса, между които декларация за преференциален произход, изготвена върху договор за покупко- продажба от 09.01.2004 г. За процесната стока жалбоподателят ползва право за преференциален внос по Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България/ действащо към момента на вноса/, а именно- освобождаване от заплащане на мито и заплащане на ДДС в намален размер на основание чл. 16 от Протокол № 4 на Европейското споразумение- с представянето на договор за покупко- продажба/ фактура от 09.01.2004 г. с декларация за преференциален произход на стоката. От страна на жалбоподателя освен декларацията не е представен сертификат EURO1 като годно доказателства за произход на стоката. С оглед установяване произхода на стоката митническата администрация извършва по линия на международното сътрудничество последваща проверка на представения договор за покупко- продажба и съдържащата се в него декларация за произход. При последващата проверка по реда на административното сътрудничество с германските митнически власти е установено, че посоченият в декларацията продавач не е издал и подписал преференциалния документ. Посочената като продавач фирма е издала и подписала фактурата, но декларацията за произход върху фактурата с поставен печат е направена допълнително от трето лице без знанието на фирмата. Липсата на определените от закона документи- декларация за произход и сертификат EURO1 за внесената стока лишават вносителя от претендираното от него право на преференциален внос поради и което не са налице условията на освобождаване от заплащане на митни сборове. Тези изводи на административния съд са правилни, защото сочат на правилно преценени от фактическа и правна страна обстоятелства. С т. 1 на чл. 11 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-то Народно събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник", бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 01.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Съгласно чл. 21, т. 3 от Протокол 4 износителят, изготвящ декларацията върху фактура трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната на износа, всички необходими документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на Протокол 4. От доказателствата по делото е видно, че касаторът е извършил внос на стока на Общността, за която е представил декларация върху договора за покупко-продажба при условията на чл. 21, б. "б" от Протокол 4. При вноса митническата декларация е била оформена съгласно изискванията на чл. 68 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 69 от същия е била незабавно приета от митническите органи. С цел избягване заобикалянето на мита Европейските общности и техните страни-членки и Република България са приели в Протокол 4 правила за издаване, валидност, съхраняване на документите и доказателствата за произход. Установени са и разпоредби за административно сътрудничество. Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на така представения документ за произход. Германските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол 4 и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че се касае до стока с неясен произход и поради това износителят не може да представени необходимите документи за произхода на автомобила. Така издаденият от германските митнически власти документ е официален документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК. Той е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред. С оглед на това съставлява годно доказателство за извършените от него действия. Като официален свидетелствуващ документ, той притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Следва да се има предвид, че сертификатът за движение може да се представи и в последствие. Но в случая такъв не е представен в хода на производството. Правилно е становището на административният съд, че с официалния документ на германските митнически власти е опровергана не само автентичността на декларацията върху договора, но и достоверността на информацията по отношение действителния произход на стоката. В подкрепа на този извод е и заключението на приетата езикова експертиза от която се установява правилност на превода на Писмото от Централната служба за проверка на произход - град Мюнстер Германия. Фактите не се променят и от заключенията на изготвените в хода на съдебното производство единична и тройна съдебно- графологична експертизи, че подписите на фактурата и под декларацията за произход не са положени от едно и също лице. Правилно административният съд е приел, че не са налице годни доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесената стока от Общността, поради което не са налице условия за освобождаване от дължимите за вноса митни сборове. Наведените твърдения за противоречие на акта с първичното право на ЕС са неоснователни, тъй като пряко приложимите норми на европейското първо са задължителни от приемането на РБългария като страна членка на ЕО, а това е 01.01.2007 г. В конкретния случай митническото задължение е възникнало през 2004 г., т. е преди датата на присъединяване и за това е приложим материалния закон, действащ през 2004 г. Обстоятелството, че актът е издаден през 2007 г. не прави приложими европейските норми, тъй като те не уреждат процесуални правила, а само материални. С оглед изложеното неоснователно е и направеното от касатора за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване относно това длъжен ли е българския съд да приложи чл. 23 и чл. 25 от ДЕО/ респ. чл. 28 и чл. 30 от ДФЕС/ и да отмени митническото постановление, доколкото приложимо право към този момент- 2004 г., когато е извършено на процесния автомобил не е било правото на ЕС. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Затова решението му, поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд