Решение № 4019 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Й. П., чрез адв. К. Алексиева, против решение 13913 от 05.08.2024г. по адм. дело 7030/2023 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 194/16.05.2023г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Касатора надежда доводи, че в решението липсват фактически установявания и правни изводи на АССГ по изложените възражения в жалбата, както и анализ на събраните пред КЗД доказателства. Решението е постановено при липса на собствени мотиви от страна на съда, а възпроизвежда изцяло правните изводи направени в решението на Комисията. По подробно развити съображения в жалбата се иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Ответникът - В. Б. Б., чрез адв. В. Стойчев в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. С доводи за правилност на оспореното решение иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е Решение 194/16.05.2023г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав по преписка 330 по описа за 2016г., образувана по жалба на А. Й. П. срещу В. Б.. Решението е постановено, след отмяна на Решение 60/30.01.2019г. на КЗД по същата преписка с решение 9387 от 13.07.2020г. по адм. дело 14464/2019г. по описа на ВАС и преписката върната на Комисията за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания за установяване предмета на спора и конституиране на страните, съобразно изложените в жалбата оплаквания, извършване на дължимата проверка за неравно третиране, при съобразяване с чл.40, ал.1 ЗЗДискр., спазване на административнопроизводствените правила при събиране на гласни доказателства и обсъждане в пълнота на всички относими писмени доказателства. За да се произнесе по спора и постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният АА е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл.50 - чл.70 ЗЗДискр. и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. В решението си АССГ е възпроизвел съдържанието на разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗдскр. и чл. 9 от с. з., както и значението на защитените признаци "лично положение" и "обществено положение". Споделил е извода на КЗД, че "служебното положение" не е защитен признак и заключил, че жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест по чл.9 ЗЗДискр. да установи, че е носител на един или повече защитени признаци и не е представила факти, от които да се направи връзка между нежеланото поведение на другата страна и защитения признак. Според АССГ в хода на производството не е установено по отношение на жалбоподателката да е бил осъществен тормоз като е цитирано определението в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. За пълнота на мотивите е посочено, че със заповед на министъра на вътрешните работи на заинтересованата страна Б. е наложено дисциплинарно наказание за деяния и поведение в качеството му на ръководител, спрямо множество различни по длъжност и ранг служители в Дирекцията, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. В заключение АССГ е счел, че при липса на други факти и обстоятелства, сочещи на неравно третиране на жалбоподателката, макар и нежелано, евентуално некоректно и неколегиално, поведението на заинтересованата страна не нарушава забраната за равенство в третирането, включително "тормоз" по смисъла на закона, а е въпрос на личните и служебните му качества да заема определена позиция в МВР, който не е предмет на производството. По тези съображения, съдът е счел оспореното решение на КЗД за законосъобразно. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Така е, защото мотивите на обжалваното решение относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, представляват буквално възпроизвеждане на правни разпоредби и на части от обжалвания административен акт. Административният съд не е изложил мотиви, които да са собствени и различни от оспорения пред него административен акт. Вместо изискваното в чл.172а, ал.2 АПК изложение на фактите по делото, първоинстанционният съд е проследил и описал единствено етапите на проведеното административно прозиводство пред КЗД. В решението липсва изложение, какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Административният съд не се е произнесъл по нито едно от направените възражения на оспорващия. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, не са изложени и собствени правни съображения какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. В съдебното решение от една страна са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, които по своята същност представляват възпроизвеждане на текста на правни норми и принципни съображения от практиката на съдилищата по тяхното прилагане. А от друга страна част от фактическите и правни основания в оспорения административен акт са игнорирани от административния съд. Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е бил сезиран с подробна жалба от А. П., в която са релевирани множество аргументи, сочещи неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, включително за неизпълнение на указанията дадени с отменително решение 9387 от 13.07.2020г. по адм. дело 14464/2019г. на Върховен административен съд, които съдът изобщо не е разгледал в оспореното решение и не е изложил мотиви по тези оплаквания. Предвид необсъждането на доводите, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение