Решение № 1217 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2007 г.

Решение № 1217 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 231 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 ГПК. Образувано е по молба на А. И. Г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 192 от 02.04.2007 г. по в. гр. д. № 3/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Молителката поддържа, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е била лишена от възможността да участвува в производството пред въззивния съд и да защити правата си, поради което моли въззивното решение да бъде отменено на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна И. Н. С. в писмено възражение изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди доводите в молбата за отмяна във връзка с данните по делото, намира: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С решение от № 874 от 27.07.2006 г. по гр. д. № 216/06 г. на Пазарджишкия районен съд А. И. Г. е осъдена на основание чл. 50 ЗЗД да заплати на И. Н. С. сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 4 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2005 г. до окончателното им изплащане. Анна И. Г. е подала въззивна жалба против решението на Пазарджишкия районен съд, в която е посочила адрес за призоваване гр. П., ул. "." № 38. Изпратената на този адрес призовка за насроченото по делото съдебно заседание на 07.02.2007 г. е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на Ж. Г. съсед, А. Г. не живее на адреса. С оглед на това въззивният съд е приел, че същата е променила адреса, който е посочила във въззивната жалба и на който е била призовавана пред първоинстанционния съд и е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК. Тази разпоредба е приложима, когато съдът се убеди, че страната е променила за постоянно или временно адреса, който е посочила или на който е била веднъж призована, без да уведоми съда за новия адрес. В случая промяната на адреса не е била надлежно удостоверена от длъжностното лице, връчващо призовките. Не е посочен адреса на лицето, от което е получена информацията, за да се прецени дали същото е съсед на молителката и може ли да има достоверни впечатления относно това обстоятелство. Молителката твърди, че на адреса на ул. "Д" № 38 няма съседка с името Ж. Г., в подкрепа на което представя удостоверение, издадено от Областна дирекция "П" гр. П., от което е видно, че няма данни за лице с такова име. От данните по делото се установява, че молителката е била призовавана - лично и чрез своята майка, на адреса в гр. П., ул. "." № 38, този адрес е посочила във въззивната си жалба и в молбата от 24.11.2006 г., с която е представила вносна бележка за внеса държавна такса, както и в молбата за отмяна. С оглед на това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) е била приложена неправилно от въззивния съд, в резултат на което молителката е била лишена от възможността да участвува по делото лично или чрез пълномощник и организира защитата си. Налице е хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът