Решение № 4459 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15800/2009 г.

Решение № 4459 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15800/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 32 от 9.10.2009 г., постановено по адм. дело № 524 по описа за 2008 г. на Административен съд В. Търново, в частта, с която е отменен РА № 779/11.4.2008 г. на ТД на НАП Враца, потвърден с решение № 224 от 16.6.2008 г. на директора на Д "ОУИ" В. Търново относно доначислен ДДС в размер на 720 лв. по фактура № 21 от 30.9.2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска да бъде бъде отменено съдебното решение като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - Христо Иванов Борисов от гр. Враца, чрез процесуалния представител я оспорва в представен по делото отговор от 17.11.2009 г. Счита решението в тази част за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е отменен ревизионния акт относно начислен данък ДДС в размер на 720 лв. по фактура № 218 от 30.9.2007 г. с данъчна основа 3600 лв. Органите по приходите са определили плащане на данък със ставка 20 %, а не нулева ставка, тъй като предмет на стопанската операция е доставка на услуга - транспорт на стока в рамките на европейската общност и посоченият номер на ДДС на чуждестранното лице бил невалиден. Съдът е отменил акта в тази му част като е посочил, че тези изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства - данъчните идентификационни номера на европейските фирми били с абревиатура VIN като валиден е този номер с тази абревиатура на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държава членка. Представено по делото било удостоверение за положение на данъчно-задължено лице на началник отдел "данъчно управление" - Мурсия, Испания, в заверен препис и легален превод, въз основа на което е било установено, че дружеството "Транспортес интер мурсия" е данъчно-задължено лице по ДДС и е посочен неговия идентификационен номер, който съвпада с този от процесната фактура. Следователно няма основание да не се приема като доказателство процесната фактура, т. е. доказано е наличие на получател, регистриран в държава членка и тъй като не се спори по другите предпоставки, ДДС не се дължи. Решението е правилно. Съдът е направил преценка на събраните доказателства и е извел законосъобразни изводи. Не се възприемат твърденията в касационната жалба, тъй като същите не почиват върху други данни, които биха могли да бъдат противопоставени на представеното удостоверение. Твърденията на всяка една от страните би следвало да подлежи на общо основание на доказване. Затова и данъчно-задълженото лице се е ангажирало с представяне на доказателства. Според представеното удостоверение дружеството "Транспортес интер - Мурсия" ООД, 722-Транспорт на стоки по шосе, Индустриална зона Лорки /Мурсия/ е данъчно задължено лице, подлежащо на ДДС с идентификационен номер ESВ73074957. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС определя, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчнонезадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Рбългария, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС и това са фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката (товарителница, писмено потвърждение от получателя). Съгласно чл. 51 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало такова събитие при доставка на територията на страната, по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай са налице изискващите се документи затова. Издадена е била фактура от дружеството-получател, в които то е индивидуализирано с данъчния си номер в съответната държава. Дружеството е вписано в регистрите по ДДС на Кралство Испания и същото притежава данъчен идентификационен номер за целите на ДДС в тази държава. Не може да се приеме, че датата на вписването в системата VIES следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС. Факт е, че няма данни испанското дружество-получател да е било регистрирано според Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г. към датата на възникване на данъчното събитие, но включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните-членки на ЕС. За да се разреши спорния момент следва да се посочи понятието "регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка" и съответно дали то е налице по отношение на испанската фирма-получател към посочената дата. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, както е посочил съда, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като са били представени от страна на настоящата ответна страна по касация доказателства, че испанската фирма получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с префикс ES, който се поставя след така нареченото валидиране на ДДС номера, което е в изпълнение на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7.10.2003 г., не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване. Правилно съдът е приел, че не може да бъде споделен извода, че след като данъчното събитие е настъпило преди подаването на VIES декларацията по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, то липсва елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не може да се признае процесната доставка за вътреобщностна такава. Това се предпоставя от информационните, обменни и контролни функции както на самата декларация, така и от предмета на обществени отношения, които се регулират от посочения регламент, съгласно чл. 1 от него. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение