Решение № 10006 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Харизанова, [ЕГН] от гр. Враца, [адрес], подадена чрез адв. М. Стоянова, против решение 24 от 27.01.2023 г., постановено по адм. дело 619/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Враца, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при съществено нарушение на процесуалните правила съдът изобщо не се е произнесъл по оплакването за пълна липса на мотиви в обжалвания административен акт, както и по направеното възражение за прилагане на чл.7, §3 от Регламент за изпълнение(ЕС) 809/2014г. (посочени погрешно §2 и различна година на нормативния акт ) от 17 юли 2014г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014г.). Касаторът се позовава на своята добросъвестност при получаване на паричната сума, предмет на оспорения акт, която изобщо не е била обсъдена и взета предвид при постановяване на първоинстанционното решение. Иска отмяна на решението и претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.18). Ответникът Заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оспорения пред АС АУПДВ, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , на основание чл.7, §1 от Регламент 809/2014г. и чл.27, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент 908/2014), във връзка с чл.27, ал.3, ал.5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 ДОПК, е установено публично вземане в тежест на г-жа Харизанова в размер на 489,44лв. във връзка с подадено заявление за подпомагане за кампания 2018г. по мярка 13.1 - Компенсаторни плащания в планинските райони . За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че законосъобразно, в изпълнение на чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., административният орган е поискал възстановяване на недължимо платена сума в размер на процесната, представляваща разлика между платеното и дължимото подпомагане поради намалението на допустимата за подпомагане площ от 4,99 ха на 3, 89 ха, определени съответно със заповед РД 46-504 от 12.12.2018г. на министъра на земеделието храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи допустими за подпомагане и заповед РД 09-229 от 01.03.2019г. на същия административен орган, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане . Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Пред АС не е било спорно, че по процесното заявление за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за 2018г. по мярка 13.1 - Компенсаторни плащания в планинските райони на 14.03.2019г. на г-жа Харизанова в качеството й на бенефициер е изплатена цялата заявена сума от 4 904,56лв. Не е било спорно и това, че съгласно заповед РД 46-504 от 12.12.2018г. на министъра на земеделието храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи допустими за подпомагане за допустима за подпомагане площ е приета цялата заявена по тази мярка площ от 4,99 ха, а съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019г. на същия административен орган, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане допустимата за подпомагане площ е била намалена на 3,89 ха. Съгласно чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3, ал.1 на същата разпоредба предвижда, че задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Спорно от правна страна пред първоинстанционният съд е било дали бенефициерът следва да възстанови, на основание чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., процесната разлика между полученото финансиране и дължимото, според административния орган, в резултат на корекцията, извършена със заповед РД 09-229 от 01.03.2019г., или плащането на тази сума е станало поради грешка на административния орган и тази грешка не е била очевидна за бенефициера, което на основание чл.7, §3 от същия регламент изключва прилагането на §1. Основателно в касационната жалба се твърди, че на този въпрос административният съд не е дал никакъв отговор. Съдът се е задоволил да повтори мотивите на административния орган в оспорения АУПДВ, че и двете заповеди на министъра на земеделието храните и горите, съответно за одобряване на предварителния специализиран и окончателния специализиран слой съответно от 12.12.2018 и от 01.03.2019г. са влезли в сила административни актове, съобщени по надлежния ред. В мотивите на първоинстанционния съд обаче липсват фактически установявания, а и липсват доказателства по делото кога е станало съобщаването на заповедта от 01.03.2019г., за да се приеме, че плащането е станало по грешка на административния орган и при получаването на процесните 489,44лв. бенефициерът не е можело да не знае, че получава недължимо сумата на финансирането. Липсата на събиране на доказателства и фактически установявания по този въпрос, който е от съществено значение за решаването на спора, представлява допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, което е съществено, защото от това зависи отговорът на главния спорен правен въпрос. Поради това и при гарантиране на правото на защита на страните, касационната инстанция не може ефективно да контролира законосъобразни ли са изводите на съда по прилагането на материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва, на основание чл.226, ал.3 АПК да се произнесе по претенцията за разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,