Решение № 172 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 80/2009 г.

Решение № 172 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 80/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Г. С. Т. и И. Г. Г., както и по жалба от служебният защитник на Г. срещу решение № 168 от 29.ХII.2008 г. по внохд № 239/2008 г. на Бургаския апелативен съд. В трите жалби се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение с отказът на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие след предварително изслушване на подсъдимите по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. В жалбата си Г. възразява и срещу това, че за извършените престъпления са осъдени само той и Т., след като техни съучастници и "инициатори по случая" са били лицата И. В. и В. М. Г. Т. иска наказанието му да бъде намалено при условията на чл. 55 НК или делото да се върне на "Ямболска окръжна прокуратура за преразглеждане". Ив. Г. иска изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието му с прилагането на чл. 55 НК. Служебният защитник на Ив. Г. иска връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат подадените жалби, които прокурорът преценя за неоснователни и дава заключение за оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 74 от 16.IХ.2008 г. по нохд № 167/2008 г. на Ямболския окръжен съд, подсъдимите Г. С. Т. и И. Г. Г. са признати за виновни в това, че на 30.I.2008 г. в с. И., Ямболска област, действайки в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, насилствено са се съвкупили с гражданката на Великобритания Н. К. М., за което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 и 5 НК са осъдени на по 8 години лишаване от свобода. Т. и Г. са признати още за виновни в това, че по същото време и на същото място, действайки в съучастие като съизвършители, са осъществили с пълнолетната Н. К. М. насилствени блудствени действия, за което и на основание чл. 150, предл. първо НК са осъдени на по 4 години лишаване от свобода. Само Г. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, е употребил насилие при кражбата от Н. К. М. на движими вещи с обща стойност 99 лева, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е осъден на 7 години лишаване от свобода. Само Т. е признат за виновен в кражбата, извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК по същото време и в близост до мястото, където е пострадала Н. К. М., на 180 лева от гражданина на Великобритания К. Р. М., за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода. По правилото на чл. 23, ал. 1 НК на всеки от подсъдимите е определено общо наказание от по 8 години лишаване от свобода, което наказание, по реда на чл. 24 НК, е увеличено по отношение на Г. на 10 години, по отношение на Т. на 9 години и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим. Г. и Т. са задължени солидарно към Н. К. М. с общо 30 000 лева за обезщетяване на причинените й с изнасилването и блудството неимуществени вреди. С обжалваното въззивно решение е потвърдена горната присъда. Жалбите са основателни. В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 16.IХ.2008 г., всеки от подсъдимите е заявил, че се признава "за виновен по обвиненията, които са... повдигнати". След тези изявления, съдържащи признание "изцяло (на) фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт", защитниците на Г. и Т. са поискали да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Направените искания са задължавали съда единствено да провери, дали самопризнанията на подсъдимите "се подкрепя(т) от събраните в досъдебното производство доказателства" и ако това е така, да проведе съдебно следствие и постанови присъда съгласно чл. 373, ал. 2 НПК. Вместо да стори това, първоинстанционният съд е отказал да проведе съкратено съдебно следствие по поискания от страната на подсъдимите ред с мотива, че е "необходимо част от доказателствата... да бъдат събрани непосредствено", в същото съдебно заседание е разпитал свидетелите В. М. и И. М. В., но не и пострадалата Н. К. М. (срещу необходимостта от непосредственото възприемане и на нейните показания, съдът не е изложил никакви съображения), след което е постановил присъдата си. Пред въззивния съд подсъдимите са възразили срещу процесуалната законосъобразност на мотива, с който първата инстанция е отказала да уважи искането им за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, което възражение апелативният съд е отхвърлил със също така незаконосъобразния мотив, че въпреки самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК и наличието на подкрепящи го доказателства, установени при досъдебното разследване, съдът може да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, ако това го изискват основните принципи на наказателното съдопроизводство, залегнали в чл.чл. 13 и 18 НПК. При това решението на въззивния съд е постановено на 29. ХII.2008 г., след влизането в сила на правилото на чл. 370, ал. 2 НПК (със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 109 от 23. ХII.2008 г.), което вече изрично задължава първоинстанционния съд да проведе предварително изслушване, вкл. по чл. 371, т. 2 НПК и ако са налице законовите предпоставки-признание на всички релевантни факти, признанието да е направено от всички подсъдими, признанието да се подкрепя от други доказателства, установени при досъденото разследване - да проведе съдебно следствие и постанови присъда при условията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. Съкратеното съдебно следствие се подчинява на особени правила и макар някои от тези правила частично да се отклоняват от основните принципи в процеса, приложими са особените, а общите-само при липсата на особен регламент (повече за съкратеното съдебно следствие в първата инстанция вж. т.р.1-2008 г., ОСНК). Допуснатото процесуално нарушение е отстранимо от всяка по-горна инстанция. Видно от отразеното в мотивите към първоинстанционната присъда, изцяло възприети от въззивния съд, самопризнанията на Г. и Т., направени в съдебното заседание на 16.IХ.2008 г., се подкрепят от всички, без изключение доказателства, установени посредством устни, писмени и веществени доказателствени средства, подробно изброени на л.10 от мотивите към първоинстанционната присъда (л.129 от първ.д.). Това обстоятелство, наред със съответното искане от двамата подсъдими и признаване от тях на фактите, изложени в обвинителния акт, налагат наказанията им да бъдат определени при условието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК за престъпленията по чл.чл. 152, ал. 3, т. 1 и 5 НК, 199, ал. 1, т. 4 и 196, ал. 1, т. 1 НК, и при това на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК за престъплението по чл. 150, предл. първо НК. Високата обществена опасност на извършените престъпления и тази на двамата подсъдими обуславят определянето на наказанията им по чл. 55, ал. 1, т.1 НК възможно най-малко под най-ниския предел, при което наказанията на Г. и Т. за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 и 5 НК се намаляват на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, наказанието на Г. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК се намалява на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода и наказанието на Т. за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК се намалява на 1 г. и 11 месеца лишаване от свобода. Наказанията на двамата подсъдими за престъплението по чл. 150, предл.първо НК се намаляват на пробация, включваща за срок от по 3 години регистрация на настоящия им адрес, периодични срещи с пробационен служител, забрана да напускат с. И. за повече от 24 часа без прокурорско разрешение, забрана да напускат жилището, което обитават, във времето от 20 ч. до 6 ч. и по 320 часа годишно безвъзмездно полагане на общественополезен труд. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Г. се определя общо наказание от 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, а на Т. общо наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Тези общи наказания, поради наличието в тях на повече от едно наказание лишаване от свобода, е допустимо да се увеличат по реда на приложения от предходните инстанции чл. 24 НК (вж. П.4-65 г., Пл.) с 2 години и 5 месеца по отношение на Г., с което общото му наказание става 7 години и 4 месеца, които са под сбора на отделните наказания лишаване от свобода (7 години и 10 месеца) и под максималния размер от 15 години лишаване от свобода, предвидени за изнасилването и грабежа, и с 1 г. и 5 месеца по отношение на Т., с което общото му наказание става 4 години и 4 месеца, под сбора на отделните наказания лишаване от свобода (4 години и 10 месеца) и под максималния размер от 15 години лишаване от свобода, предвиден за престъплението по чл. 152, ал. 3 НК. Съобразно с дотук изложеното и чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение