Решение № 703 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2010 г.

Решение № 703 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Желязко Проданов Манолов и Величка Стойчева Манолова за отмяна на решение № 788 от 12.05.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2772/2008 г., оставено в сила с решение № 3005 от 8.03.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 10786/2009 г. В искането са релевирани всички отменителни основания по чл. 239 от АПК, поради което молителите правят искане за отмяна на решенията. Ответникът - областен управител на Варненска област, с писмено становище излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Заинтересованите страни са представили писмено становище, с което мотивират доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в преклузивните срокове по чл. 240 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред Административен съд Варна е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в частта относно предвиденото отреждане за имот № 1358 и имот № 4389. Административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата. Това решение е оставено в сила с решение № 3005 от 08.03.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, постановено по адм. д. № 10786/2009 г. С уточняваща молба от 21.09.2010 г. като отменителни основания са посочени всички хипотези на чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Правното основание на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и същите не са могли да бъдат представени по делото. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват, не са били налице по време на висящия процеса. Към искането за отмяна и уточняващата молба не са приложени писмени доказателства, които да дават основание за отмяна на влязлото в сила решение на основанието визирано с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Тезата на молителите за наличие на основанията за отмяна по този текст не се подкрепят от писмени доказателства - влезли в сила присъди, с които съдебно да е установено престъпни действия на свидетели, вещи лица, страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда. Само съдебно установеното престъпно действие е основание за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК влязло в сила решение подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. При това основание за отмяна също се изисква представяне на влязло в сила присъда за извършено документно престъпление във връзка с разглеждане на правния спор. Втората алтернатива изисква представяне на доказателства за отмяна на акт на съд или друго държавно учреждение. Към искането не е представено влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влязло сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отменителното основание изисква наличие на две противоречиви съдебни решения, които да разрешават правния спор по различен начин при пълно обективно и субективно тъждество на делата. Такива решения не са представени, поради което и това отменително основание не е налице. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав и е основание за отмяна на влязло в сила решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуално право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело до нарушаване на правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение. Доводите, че е налице това основание, тъй като съдът не е допуснал свидетели за установяване на факти не е основание за отмяна на съдебното решение в тази хипотеза. Постановяване на съдебно решение при неизяснен правен спор е касационно отменително основание, а не основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. На последно място като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК - когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По този ред на отмяна ще подлежи това съдебно решение, за което с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено, че противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Във връзка с това искане молителката също не е представила никакви доказателства, установяващи наличие на решение на Европейския съд. По тези доводи настоящият състав счете, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК, върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия