Решение № 8797 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2011 г.

Решение № 8797 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митническо бюро /МБ/ Добрич при Митница Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова, срещу решение № 126/13.09.2011 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. № 279/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е определил писмо - изх. № 9200 - 72/23.02.2011 г. на началника на МБ Добрич като индивидуален административен акт, представляващ решение по чл. 78а, ал. 4 от Закона за митниците /ЗМ/. Това писмо представлява само уведомление по чл. 13, ал. 1 от Инструкцията за взаимодействие между Агенция "Митници" и органите на Държавния здравен контрол към Министерство на здравеопазването. Неправилен е и изводът на съда, че контролът, осъществяван по реда на Регламент /ЕИО/ № 339/93 г. и посочената инструкция касае само стоки, предназначени за търговия. Претендира се отмяна на решението на Добричкия административен съд. Ответникът по касационната жалба - Анна Владимирова Димова с адрес: гр. Добрич, ул. "Ген. Колев" № 90, ап. 16 оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Добрич е било писмо - изх. № 9200-72 от 23.02.2011 г. на началника на МБ Добрич. Със същото Анна Димова е уведомена, че във връзка с разпоредбите на чл. 78а от ЗМ по отношение на колетна пратка № 5462586-0, получена на нейно име на 15.02.2011 г. след проверка от РЗИ - Добрич е получено уведомление изх. № РД-392/17.02.2011 г., че продуктът не съответства на нормативните изисквания и не може да се допусне свободно обръщение. В 7-дневен срок следва да се даде допустимо митническо направление. За да отмени акт № 9200-72 от 23.02.2011 г. на началника на МБ Добрич, съдът е приел следното: С Уведомление - изх. № Д 3300-2/15.02.2011 г. по образец - приложение 1 към чл. 5, ал. 2 от Инструкция за взаимодействие между Агенция "Митници" и органите на Държавния здравен контрол към Министерство на здравеопазването по отношение проверките за съответствие с правилата за безопасност на стоките, внасяни от трети страни /Инструкция/ РИОКОЗ Добрич е уведомена от ръководителя на митническото учреждение, че колетна пратка № 5462586-0 представлява сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и липсват придружаващи стоката документи. В съответствие с изискването на посочения текст от инструкцията уведомлението е изпратено по факс. По реда на чл. 7, ал. 1 от същата уведомлението е разгледано от РЗИ и началника на МБ Добрич е уведомен с Уведомление изх. № РД-392/17.02.2011 г., че продуктът не съответства на нормативните изисквания и не може да се допусне свободно обръщение, тъй като липсва етикет на български език в съответствие с чл. 7, ал. 6 от Наредба № 36/2005 г. за изискванията към козметичните продукти и придружаващи документи. С оглед така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспореното писмо представлява решение на компетентния митнически орган по чл. 78а, ал. 4 от ЗМ и чл. 13, ал. 1 от Инструкция за взаимодействие между Агенция "Митници" и органите на Държавния здравен контрол към Министерство на здравеопазването по отношение проверките за съответствие с правилата за безопасност на стоките, внасяни от трети страни, с което не е разрешено допускането на стоките за свободно обръщение. Това решение е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като то задължително се предхожда от решение по чл. 78а, ал. 1 от ЗМ за отлагане даването на разрешение за вдигане на декларираните за внос стоки. Съгласно цитираната правна норма, едва след издаването на такова мотивирано решение митническият орган уведомява компетентните органи по надзор на пазара. Постановеният отказ за вдигане на стоката и за допускането й до свободно обръщение не е съобразен и с материалния закон. Видно от разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от ЗМ, решение, с което не се разрешава вдигането на стоката и поставянето й под режим внос, каквото е оспореното от жалбоподателката, се издава, когато по отношение на тази стока са предприети мерки за забрана пускането й на пазара. Аналогични са разпоредбите на цитираната по-горе инструкция и на преамбюла на Регламент /ЕИО/ 339/93. В подкрепа на този извод е и посоченото от РЗИ - Добрич в уведомлението, че не са спазени изискванията за етикиране на козметичните продукти по Наредба № 36/2005 г., които се отнасят до стоки, предназначени за разпространение в търговската мрежа. В случая колетната пратка е съдържала 1 л. течен сапун и това по безспорен начин се установява от поръчката и митническата декларация при изпращането. Това обстоятелство налага извод, че стоката е предназначена за лична употреба на получателя. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е основният довод на касатора, че оспореното пред административния съд писмо няма характер на административен акт и решение по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, издадено на основание чл. 78а, ал. 4, а уведомление по чл. 13, ал. 1 от Инструкция за взаимодействие между Агенция "Митници" и органите на Държавния здравен контрол към Министерство на здравеопазването, с което е определен срок за извършване на съответните формалности за допустимо митническо направление. В писмото е посочено правното основание, на което се издава, а именно чл. 78а от ЗМ. Изрично е посочено, че не се допуска свободно обръщение и че в 7-дневен срок следва да се даде друго допустимо митническо направление. Фактическата обстановка, наложила това решение, макар и лаконично е изложена и тя се свежда до извършената проверка от РЗИ-Добрич и изложеното в Уведомление изх. № РД-392/17.02.2011 г., че продуктът не съответства на нормативните изисквания. С оглед на това, законосъобразен е изводът на съда, че писмото обективира решение на компетентен митнически орган по прилагане на митническите разпоредби по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, което е индивидуален административен акт. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 30 от ППЗМ и съдържа отказ за разрешаване вдигане на стоките и поставянето им под режим свободно обръщение на основание чл. 78а, ал. 4 от ЗМ. Допълнителен аргумент в тази насока е и безспорно установеният по делото факт, че поради това, че лицето не се е възползвало от правото си в посочения 7-дневен срок да даде допустимо митническо направление, т. е. въз основа на това решение, пратката е върната на получателя. Видно от чл. 13, ал. 1 от инструкцията, на който се позовава касаторът, в хипотезата на чл. 11 /когато РИОКОЗ установи, че стоките представляват риск за здравето и безопасността на хората/, митническите органи не разрешават вдигането на стоките и допускането им до свободно обръщение, което безспорно става с решение по чл. 78а, ал. 4 от ЗМ и определят срок за извършване на съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление. Следователно, няма как оспореното писмо да е само уведомление по чл. 13, ал. 1 от Инструкцията, с което се дава 7-дневен срок за получаване на допустимо митническо направление, след като за да се изпрати такова уведомление, е необходимо да има и решение, с което не се разрешава допускането на стоките за свободно обръщение. Отказът за допускането на стоката в случая е обективиран в писмото. Безспорно, решението е издадено в производство, уредено в чл. 78а от ЗМ и в Инструкцията за взаимодействие между Агенция "Митници" и органите на Държавния здравен контрол към Министерство на здравеопазването. Текстовете на чл. 2 от Регламент /ЕИО/ 339/93, чл. 78а, ал. 1 от ЗМ и чл. 5, ал. 1 от посочената по-горе инструкция изискват, когато в контекста на провежданите от митническите власти проверки на стоки, обявени за пускане в свободно движение, тези органи установят: наличието на продукт или на партида от продукти, които проявяват характеристики от такъв характер, че да предизвикват сериозно съмнение, пораждащо увереност за наличието на сериозен и непосредствен риск за здравето или безопасността при използването на продукта в нормални или предвидими условия и/или отсъствието на документ, който трябва да придружава един продукт или партидата от продукти или отсъствието на маркировка съгласно общностните или националните правила за безопасност, приложими в държавите-членки, където се предвижда освобождаване за свободно движение на стоките, те да преустановят временно освобождаването на разглежданите продукт или партида от продукти и незабавно да информират за това националната власт, компетентна по мониторинга на пазара. Чл. 78а, ал. 1 от ЗМ изисква отлагането на даването на разрешение за вдигане на декларираните за режим внос стоки да става с мотивирано решение на митническите органи. Едва след издаването на такова решение, което безспорно е решение по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ППЗМ по прилагане на митническите разпоредби и има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, митническите органи трябва да изпълнят задължението си за незабавно уведомяване на съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве с уведомление по образец, съгласно чл. 5, ал. 2 от инструкцията /приложение № 1/. Както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, неиздаването на решение по чл. 78а, ал. 1 от ЗМ преди да бъде издадено оспореното решение по чл. 78а, ал. 4 от ЗМ представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Правилно съдът е приел също така, че оспореният акт противоречи на материалноправните разпоредби - на чл. 78а от ЗМ и на Регламент /ЕИО/ 339/93. Незаконосъобразно към стока, предназначена за лична употреба, се прилагат изискванията за наличието на етикет на български език по чл. 7, ал. 6 от Наредба № 36/2005 г. за изискванията към козметичните продукти. Посочената норма предвижда, че информацията по чл. 6, т. 2, 3, 4, 5 и 7 се изписва задължително и на български език. При продажба на козметични продукти от внос се допуска тази информация да бъде изписана на отделна листовка, етикет, лента или картичка, придружаваща опаковката. Съгласно чл. 6 козметичните продукти могат да се предлагат на пазара, само ако върху опаковката им е нанесена следната неизтриваема, видима и лесна за четене информация /информацията е подробно описана в осемте точки на чл. 6/. Безспорно, изискването за етикет на български език, съдържащ тази информация, се отнася за козметични продукти, които се предлагат в търговската мрежа. С оглед на изложеното, решението на АС-Добрич като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо следва да бъде оставена в сила. Въпреки изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Действително към писмения отговор на касационната жалба е приложено адвокатско пълномощно на адв. Киряков за процесуално представителство пред касационната инстанция и договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Анна Димова обаче не е била представлявана от адв. Киряков в проведеното съдебно заседание на 5.06.2012 г. Писменият отговор към касационната жалба е подаден от нея лично и подписан от нея и от същия не се установява да е изготвен от адв. Киряков.