Решение № 2973 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2019 г.

Решение № 2973 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Николова от [населено място], обл. [област], чрез нейния съпруг и пълномощник по делото - Н. Николов, против Решение № 220/08.07.2019 г. на Административен съд П., по адм. дело № 97/2019 година. Поддържа, че с решението съдът отхвърлил жалбата й срещу Експертно решение № 0563/04.12.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия-специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което било отменено Експертно решение № 1396/20.04.2018 г. на Териториална експертна лекарска комисия-I състав, към "II МБАЛ-С." ЕАД, гр. С. и преписката върната на ТЕЛК към "II МБАЛ-С." ЕАД, гр. С. за ново произнасяне. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваното Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия. Ответниците – Национална експертна лекарска комисия, Териториална експертна лекарска комисия–I състав към "II МБАЛ-С." ЕАД, ТП на НОИ–С. град, Р. дирекция "Социално подпомагане"-С. град, А. за хората с увреждания С. не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд П. е Експертно решение (ЕР) № 0563 от заседание № 045 от 04.12.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК)-специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е отменено Експертно решение № 1396/20.04.2018 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)-I състав, към "II МБАЛ-С." ЕАД, гр. С., с което на Н. Николова е определена 94% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и преписката е върната на ТЕЛК към "II МБАЛ-С." ЕАД, гр. С. за ново освидетелстване. С решението си НЕЛК се е произнесла относно здравословното състояние на лицето в обжалваните части на решението на ТЕЛК и на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи по документи (ПУОРОМЕРКМЕ). За жалбоподателката са приети следните диагнози: двустранна коксартроза, гонартроза и спондилоартроза. В обжалваните части НЕЛК намира, че за левостранна коксартроза неаргументирано в решението на ТЕЛК са определени по ч. 1 р. 9, т. 17.3.1-30%, без описан ортопедичен статус с ъглометрии в С, Ф и Р, равнини-описана е само флексия от 70°. За двустранната гонартроза е посочено, че неправилно ТЕЛК е определил за левостранна гонартроза-50 %. С оглед на функционалния дефицит, съобразно медицинските документи, НЕЛК заключава, че следва да й се определи 20% ТНР. Оценката за спондилоартроза по ч. 1 р. 4, т. 4. 2 от 20 % НЕЛК също счита, че не е обоснована, защото е описан само Шобер 10/11 см. По тези причини и във връзка с ортопедичните заболявания на Николова НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК на основание чл. 51, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ за прецизен ортопедичен статус на лицето, без да определя краен процент ТНР. Във връзка с констатирания на касаторката захарен диабет тип II ИНЗТ за перорално лечение с полиневропатия, ТЕЛК е определил по ч. 9, р. 1, т. 1. 2–30% ТНР. НЕЛК установява, че липсва консултативен преглед с ендокринолог, както и лабораторни изследвания на кръв, поради което предвид липсата на тези доказателства не приема мотивите на ТЕЛК за процента ТНР, отменя решението на ТЕЛК и в тази част, и го връща за ново освидетелстване на Николова. За да отхвърли първоинстанционната жалба срещу оспорения административен акт при осъществения контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, административният съд е обсъдил поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства. След тяхната преценка е установил доказателствените факти, които са релевантни за изясняване на правния спор. Тези факти правилно са подведени под съответните приложими норми, които регламентират и регулират възникналите правоотношения, във връзка с установяване на процента ТНР на касаторката. Здравословното състояние на Николова, съответно определянето на ТНР при констатираните в ЕР на ТЕЛК заболявания, са възприети от съда съобразно приложената медицинска документация и заключението на единичната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Съдът е дал вяра на съображенията на вещото лице относно различията в мотивите на ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК. Въз основа на тях и медицинското досие на Николова (от лист 54 до лист 64 от административната преписка) съдът е достигнал до верен извод, че НЕЛК законосъобразно е отменила определените от ТЕЛК проценти ТНР по заболявания с № 3 (левостранна коксартроза), № 7 (лумбална спондилоза) и № 8 (захарен диабет тип II ИНЗТ на перорално лечение с полиневропатия), без да постановява ново решение за процента ТНР, поради липса на прецизен ортопедичен статус на лицето, ренгенографии, както и поради липса на консултативен преглед с ендокринолог, съответно липса на лабораторни изследвания на кръв. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК поради нарушение на материалния закон. Решението е прието в съответствие с разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и от компетентен орган. Производството пред НЕЛК се рагламентира от ПУОРОМЕРКМЕ в относимата редакция (ДВ, бр. 62/2018 г.), като съобразно чл. 45 от същия НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. На това основание констатациите за състоянието след датата на постановяване на решението не са включени в предметния обхват на решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Видно от цитираните норми законодателят изрично е посочил действията, които следва да осъществи НЕЛК в процесната хипотеза. На основание нормата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на лицето е била установена трайно намалената работоспособност, посредством извършване на медицинска експертиза, резултатите, от която са обективирани в ЕР на ТЕЛК № 1396/20.04.2018 г., отменено по жалба на Медицинската комисия, с решението на НЕЛК. Експертното решение на НЕЛК е прието в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, от специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза. Процесният административен акт е издаден в предписаната от закона форма-обективиран е като съдържание по образеца, предвиден в чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и е мотивиран. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 (отм. -ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) ПУОРОМЕРКМЕ е предвиждала възможност специализираният състав на НЕЛК да се произнася след преглед, ако председателят му е преценил, че това е необходимо. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основания за отмяна, правилно е приложен материалния закон, актът съответства на неговата цел. Обжалваното съдебно решение е постановено на основание приложимите за делото материалноправни норми. Приема се в съдебната практика, че експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Пред първоинстанционният съд е било спорно какви увреждания има жалбоподателката, в резултат на установените от ТЕЛК заболявания и какъв процент ТНР й се следва съобразно тях. Видно от съдържанието на процесното ЕР на НЕЛК, а така също и от заключението на СМЕ, възприето от първоинстанционния съд, решението на ТЕЛК не е оспорено относно съществуващата ендопротеза на дясна тазобедрена става по ч. 1, р. 9, т. 1. 1 и в тази част ТНР за касатора е 50%. Не е оспорено решението на ТЕЛК пред НЕЛК в частта, в която е описан функционалният дефицит на дясна тазобедрена става, посочен в решението на ТЕЛК по ч. 1, р. 9, т. 17.2.1, като са определени 20% ТНР. Решението на ТЕЛК не е оспорено и досежно дясностранната гонартроза, средно тежка по ч. 1, р. 9, т. 30. 2. В частите, в които е оспорено решението на ТЕЛК, обосновано административният съд е приел, че НЕЛК се е произнесла правилно по заболяванията на лицето. Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК са вписани в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. При тези данни настоящият касационен състав приема, че правните аргументи на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са в съответствие с предвиденото в чл. 63, ал. 1 НМЕ, по отношение на преценката на НЕЛК за установеното увреждане, стадия на развитието му и обусловения функционален дефицит на жалбоподателката. Решението на НЕЛК е съобразено с обективните данни за здравословното й състояние, в каквато насока са правните доводи на административния съд. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение