Решение № 9258 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2020 г.

Решение № 9258 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Попово против решение № 180 от 25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 163/2019 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо и навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 - 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Търговище отменя заповед № 3-19-390/20.06.2019 г. на заместник-кмета на Община Попово, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – второстепенна постройка със ЗП около 30. 00 кв. м., изградена на източната регулационна линия с УПИ VI до жилищната сграда в съседния УПИ VI, находяща се в УПИ VII-43, кв. 63 по действащия регулационен план на с. Водица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 АПК. Приема, че заповедта е издадена при неизяснени от страна на органа на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая, съгласно чл. 35 и чл. 7, ал. 2 АПК и при неправилно приложение на материалния закон. Констатира, че по отношение преценката за търпимостта на строежа органът е посочил само, че постройката е изградена в нарушение на разпоредбата на чл. 148 ЗУТ, като не са изложени фактически основания, въз основа на които е прието, че строежът не може да се квалифицира като търпим. Излага съображения, че съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза строежът, предмет на заповедта, е изграден след 1989 г. и отговаря на териториално-устройствените правила, действали в периода 1989 до 2001 г., както и на правилата, които действат към настоящия момент, поради което прави извод, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът е сезиран с подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което обжалваното решение е допустимо. Същото е и валидно. Постановено е от съдебния състав, който дава ход на делото по същество, в писмена форма и е подписано. Ето защо бланкетните доводи на касатора за нищожност и недопустимост на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е направена само констатация, като в нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви, обосноваващи този му извод. Неправилно съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като административният орган не излага съображения относно търпимостта на процесния строеж. След като в заповедта е прието, че строежът е изграден след 04.05.2010 г., то същият е извън периодите, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което други мотиви в тази насока не са необходими. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. По делото са събрани противоречиви доказателства относно времето на изграждане на строежа. Изводите на съда за търпимост на процесния строеж са направени, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за спора. От мотивите на съда не става ясно коя година същият приема за извършване на строителството, поради което и изводът, че строежът е търпим съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, е незаконосъобразен и необоснован. Изводите на съда не се основават от фактическа страна на надлежно събрани в административното и съдебното производство доказателства, и без съда да посочи, коя година приема за изграждане на разпоредения за премахване незаконен строеж. Дали строежът е търпим и отговоря ли на изискванията на съответната разпоредба в зависимост от година на изграждането му е правен въпрос, който съдът е следвало да обсъди. Годината на изграждане на незаконния строеж следва да бъде установена по безспорен начин, за което са допустими всички доказателствени средства, тъй като е от съществено значение за преценката за търпимост, с оглед различните режими на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ ( ДВ, бр. 82/2012 г.), т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза и с оглед визираните различни изисквания ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,