Решение № 4287 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2014 г.

Решение № 4287 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Петров Велев против решение № 2751 от 25.04.2014 г., постановено по адм. д. № 11756/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Веселин Петров Велев против заповед № ОСОС-151/29.08.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, са законосъобразни. Заповедта е издадена от изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните съгласно правомощията му по чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на агенцията. Спазена е и писмената форма, като административния акт съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно съдът е приел, че липсата на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение не е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като със същата е разпоредено на служителя да се заплати обезщетение в размер на брутната месечна заплата за неспазения срок на предизвестието. Доводът на касатора за незаконосъобразност на заповедта, тъй като на същия е следвало да се даде писмено предизвестие, като се заплати остатъка от неспазения срок е неоснователен и не намира опора в закона. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че Веселин Велев е заемал длъжността "главен инспектор" в отдел "Здравеопазване на животните" при Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Благоевград. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно длъжностни и поименни разписания и длъжностни характеристики първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че бройките, предвидени за длъжността, заемана от Велев са намалени от 17 на 16, като за областната дирекция общо всички длъжности са намалени с 11. Посоченото намаление е във връзка с изменението на Устройствения правилник на агенцията и одобрените въз основа на него длъжностни и поименни разписания. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание е закрита 1 от общо 17 щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в отдел "Здравеопазване на животните" в Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Благоевград, която е заемана от Велев. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че с оглед извършените структурни промени длъжността на жалбоподателя е съкратена. Доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като на същия не е връчвана длъжностна характеристика за изпълняваната от същия длъжност, са незаконосъобразни. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят е бил в продължителен неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, а след това в отпуск по болест, поради което правилно съдът е приел, че за органа по назначаването е била налице обективна невъзможност за връчване на длъжностната характеристика. Такава е изготвена, но не е връчена на служителя по описаните по-горе причини, което изрично е отбелязано в длъжностната характеристика. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на 29.08.2011 г, а поименно длъжностно разписание е утвърдено на 1.09.2011 г. Изменението на Устройствения правилник на агенцията е в сила от 2.08.2011 г., а длъжностното разписание, отразяващо промените в числеността е утвърдено на 22.08.2011 г., което е и основанието за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Съгласно правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията в длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт. Нормата на чл. 11, ал. 3 от наредбата регламентира, че въз основа на утвърденото длъжностно разписание, актовете за назначаване на държавните служители, сключените трудови договори и допълнителните споразумения към тях се изготвя поименно разписание на длъжностите по образец съгласно приложение № 2. Следователно предвидените в длъжностното разписание бройки, определени за заемане от една длъжност следва да съответстват като брой в поименното разписание, което в случая е налице. Следва да се отбележи и че поименното длъжностно разписание не променя бройките, предвидени в длъжностното разписание, а посочва лицата, които заемат съответните длъжности, както и тези, които са вакантни. Освен това видно от оспорената заповед служебното правоотношение на Велев е прекратено считано от 1.09.2011 г. Обжалваното решение е и обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Веселин Петров Велев да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата 340 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,