Решение № 12099 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2019 г.

Решение № 12099 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Тодорова от [населено място] срещу решение № 210/08.01.2019 г., постановено по адм. д. № 4811/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението, като произнесено по непредявен предмет на жалбата, алтернативно за неправилност на съдебния акт, като произнесен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът – министърът на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на ВАС, Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Пето отделение, отхвърля жалбата на Л. Тодорова срещу заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата. За да постанови обжалвания правен резултат решаващият състав приема следното: Предмет на оспорване е заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с § 69 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР (ДВ., бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата и експертно ниво 3. Приема, че заповедта в обжалваната част е издадена от компетентния орган по назначаването – министърът на вътрешните работи, при спазване на административно-производствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. В акта фигурира оспореният ранг - IV младши. От правна страна съдът приема, че с оглед приложимото материално право- § 69, ал. 5 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., на служителите, преназначени по реда на § 69, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР, сред които е и Тодорова, се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по – висок ранг. Няма спор по делото, а и видно от приобщения доказателствен материал по него, се установява, че жалбоподателката не притежава по–висок ранг по Закона за държавния служител. Също така, при прилагане на Класификатора на длъжностите, за длъжността главен експерт в отдел "Говорител на структури на МВР", на която е преназначена Тодорова, минималният ранг е IV младши. Следователно според решаващия състав на ВАС при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право, обективирано в разпоредбата на § 69, ал. 5 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР относно ранга, който следва да бъде определен на жалбоподателката. Законодателят не е определил материалноправна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния й стаж като държавен служител по ЗМВР и получените индивидуални оценки за изпълнение на длъжността по време на този стаж по същия специален закон. Така определеният ранг не противоречи и на целта на закона, а именно последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата на МС, приета по прилагането на чл. 76, ал. 11 от ЗДСл, което се извършва по различна процедура и при отчитане на други показатели. По тези съображения съдът отхвърля оспорването. Така постановеното решение е недопустимо. Действително с първоначалната жалба до Административен съд София-град жалбоподателката Л. Тодорова оспорва заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата и длъжностно ниво по КДА-Експертно ниво 3, но в рамките на производството пред тричленния състав на ВАС, Пето отделение, който разглежда жалбата като компетентен по смисъла на чл. 132, ал. 2 от АПК съд е представена заповед № 812 ЛК-3743/31.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание § 69, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) присъжда на Л. Тодорова –главен експерт (ГДГП) в отдел "Говорители на структури на МВР" при Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността "-МВР, ранг V старши, считано от 01.02.2017 г. Посочената дата предхожда датата на издаване на оспорената частично заповед пред съда. В писмено становище от 28.08.2018 г. жалбоподателката изрично сочи, че е повишена в ранг, поради което възраженията и срещу оспорената заповед са единствено досежно определеното и длъжностно ниво-Експертно ниво 3, предвид цитираната заповед за определяне на по-високия и ранг, поради което твърденията са и в посока на незаконосъобразното определяне на длъжностното ниво, което с оглед длъжността, която заема и дългогодишния и професионален стаж в структурите на министерството следва да бъде определено на експертно ниво 2. В обжалваното решение са изложени съображения само относно определения ранг с оспорената заповед, без да е взето предвид обстоятелството, че в тази част жалбоподателката не поддържа жалбата си, а оплакванията са и само за присъденото длъжностно ниво. Ето защо като излага мотиви и отхвърля жалбата на Тодорова срещу заповед № 8121 К-838 от 02 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата, в която част жалбата следва да се счита за оттеглена с цитираното писмено становище от 28.08.2018 г., тричленният състав на ВАС, Пето отделение постановява недопустимо решение, произнесено при оттеглена в хода на производството жалба срещу заповедта на министъра на вътрешните работи в частта относно ранга и десезиране на съда в тази част. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и върнато на същия съд за ново произнасяне по жалбата на Л. Тодорова против заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определено длъжностно ниво по КДА-Експертно ниво 3. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия