Решение № 5500 от 7.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Ночева, подадена чрез адвокат М. Колева, против Решение 508/07.12.2021 г., постановено по административно дело 1113/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РД-06-1384/05.11.2020 г. на Кмета на Община Димитровград, нареждаща премахване на незаконен строеж Стопански постройки, находящи се в УПИ VI-328 на границата с УПИ V-327, кв. 47 по плана на [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. С депозирана по делото молба, адвокат Колева заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения. Ответната страна, Кмет на Община Димитровград, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, в това число е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след което същите са анализирани подробно и са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд съд Хасково е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от страните възражения. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Установени са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежи, представляващи сгради на допълващото застрояване, изградени на регулационната граница със съдения имот, представляващи селскостопанска сграда плевня за отоплителни материали с площ от 41 кв.м., външна тоалетна с площ от 1,20 кв.м. и селскостопанска сграда за инвентар с площ от 28 кв.м. Тези постройки са описани в заповедта и констативния акт по начин, който не поставя съмнение относно тяхната индивидуализация. От страна на жалбоподателя не са опровергани констатациите на административния орган за вида, конструкцията, предназначението и местонахождението на постройките, както и обстоятелството, че същите са изградени без строителни книжа. Установено е, че обектите са изградени в периода 1947 г. 1950 г., което обстоятелство е от значение за извършената преценка относно търпимост съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. По този въпрос, правилен е възприетия от съда извод, изключващ търпимост на строежите, тъй като не са спазени строителните правила и норми, действали както по време на извършването им, така и съгласно сега действащия закон. Не е спорно по делото, че строежите представляващи сгради на допълващото застрояване от шеста категория, са изградени на вътрешната регулационна граница със съседния УПИ V-327, а сградата с площ от 41 кв.м. граничи и с уличната регулация. Установено е също така, че в съдения имот не съществуват изградени постройки на калкан с процесните. С оглед на това си местоположение, и трите второстепенни постройки не отговорят на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им, когато е действал Законът за благоустройство на населените места, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 177 от този закон, изискваща да отстоят на разстояние минимум 3 метра от регулационната граница със съседния имот, доколкото в последния не са изградени подобни постройки на калкан. В този смисъл е и изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от сега действащия ЗУТ. На следващо място постройките, които са изградени верижно и започват от уличната регулация не съответстват на разпоредбата на чл. 175 ЗБНМ, тъй като не отстоят на 5 м. от уличната регулационна линия. Разполагане на постройки на допълващото застрояване, които не са гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, е недопустимо на уличната регулация и съгласно сега действащия закон чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗУТ. Следователно, строежите като несъобразен с посочените по-горе строителни правила, не могат да бъдат квалифицирани като търпими, респективно подлежат на премахване, тъй като са изградени без необходимите строителни книжа. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,