Решение № 9362 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2009 г.

Решение № 9362 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Камелия Христова Пакова от гр. София, представлявана от адв. Милчева, редовно упълномощена, срещу Решение № 111/26.11.08 г. по адм. д. № 116/08 г. по описа на Административен съд - Габрово с оплаквания за недопустимост и неправилност, касационни основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът Стефан Георгиев Стефанов в писмен отговор оспорва касационната жалба и с доводи за нейната неоснователност моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът, изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър- София не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Габрово по оспорване на Стефан Георгиев Стефанов е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-56/03.04.08 г. на изп директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово в частта по отношение южната граница на имот с идентификатор 66977.501.173, собственост на оспорващия и поземлен имот (ПИ) № 172, собственост на касационната жалбоподателка Пакова и е върнал преписката на административния орган за нанасяне имотната граница между двата имота съобразно действащата кадастрална карта на землището. Правният извод за незаконосъобразност на заповедта е възприет след преценка на данните по делото по отделно в съвкупност с доводите на страните, с мотиви по приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 41, ал. 2, т. 3 и чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "в" и б. "г" ЗКИР. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решени е неоснователна. Оплакването за недопустимост на решението (чл. 209, т. 2 АПК) касае частта, с която, след отмяна на заповедта, преписката е върната на административния орган за ново процедиране и нанасяне спорната имотна граница съобразно действащия кадастър на землището, одобрен с влязла в сила заповед от 2002 г. Оплакването е неоснователно, тъй като правомощията за одобряване на кадастрална и карта и кадастрални регистри са предоставени на изп. директор на Агенцията по картография и кадастър - София, при което след констатирана незаконосъобразност и отмяна на одобряващата заповед, в компетенциите на съда, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, е да изпрати преписката на съответния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Подробната мотивировка на решението досежно незаконосъобразността на заповедта в оспорената й част, е задължителна за административния орган, предвид което съответстващата на мотивите редакция на диспозитива не сочи на недопустимост на съдебния акт в тази му част. Неоснователни са и оплакванията за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е постановено при пълна изясненост на спора от фактическа и правна страна, след обсъждане на събраните доказателства, вкл. неоспореното и прието по реда на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК писмено заключение на съдебно техническа експертиза, в съвкупност с доводите на страните. Установено по делото е, че спорната северна имотна граница на имот на № 172, собственост на касационната жалбоподателка Пакова, не е била означена с регламентирани трайни знаци по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и че на място липсва безспорна материализирана имотна граница, предвид което правилен е извода на решаващия съд, че при одобряване на кадастралната карта по отношение границата на този имот с имот № 173, е следвало да бъда спазена приоритетността на критериите по чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като границата между двата имота е следвало да бъде установена от действащия влязъл в сила кадастрален план от 2002 година, чието ревизиране в настоящето производство, противно на поддържаното в касационната жалба, е недопустимо. В тази връзка, обосновани са съображенията, че така ситуирана, границата отговаря в пълна степен на материалните права на страните, установени с документите им за собственост. Разрешаването на правния спор по делото се подчинява на тези относими към правилното му разрешаване установявания и правни норми, предвид което подробните доводи за неправилност на решение, изложени в касационната жалба не следва да бъдат конкретно обсъждани. С оглед изложеното обжалваното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационната жалба Стефанов се присъдят разноски за настоящата инстанция в доказания размер от 200 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение