Решение № 4558 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2012 г.

Решение № 4558 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Айви транс комерс" ООД, представлявано от Иван Ангелов Илиев, чрез процесуален представител адв. Д. Димитров от ПлАК, против Решение № 520/16.10.2012 г., постановено от Административния съд Велико Търново по адм. д. № 543/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Айви транс комерс" ООД срещу Ревизионен акт № 15-1101972/3.01.2012 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 246/11.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, като дружеството е осъдено да заплати разноските по делото в размер на 939 лева на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество претендира частична отмяна на Ревизионен акт № 15-1101972/3.01.2012 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, с който се отказва правото на данъчен кредит на "Айви транс комерс" ООД в размер 12741.80 лева и допълнително начислени лихви в размер на 1443.49 лева. Твърди се, че неправилно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за периода 07 м. - 12 м. 2010 г. в размер на 21925.20 лева, по фактури, издадени от "Валмар Юг" ООД - гр. София, като е приел, че не е налице реална доставка, извършена от "Валмар Юг" ООД - гр. София, доколкото не били представени съответните доказателства. Твърди, че покупката на горива се е извършвала от бензиностанция, собственост на "Валмар Юг" ООД - гр. София в с. Крушовица, където периодично са зареждали притежаваните от дружеството товарни автомобили за международен транспорт. Твърди още, че от заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установявало, че доставчика по процесните фактури е имал налично гориво за дизелови двигатели общо 34404 л. за периода 31.12.2009 г. - 1.01.2010 г., от което прави извод, че е могло да бъде извършена реална доставка. Според в. л. следвало да бъде признато правото на данъчен кредит в размер на 12741.80 лв. и да остане дължима разликата от 9223.40. Последното обаче не било съобразено от АС В. Търново, според когото не е имало солидни доказателства за реално извършени доставки. В заключение моли за отмяна на първоинстанционното решение. По делото е постъпил отговор от Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд В. Търново е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. Първоинстанционният съд е отрекъл правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на касатора за данъчни периоди периода 07 м. - 12 м. 2010 г. в размер на 21925.20 лева, по фактури № № 115/20.07.2010 г.; 118/3.09.2010 г.; 119/16.09.2010 г.; 120/28.09.2010 г.; 121/19.10.2010 г.; 122/27.10.2010 г.; 123/6.12.2010 г.; 124/13.12.2010 г.; 125/27.12.2010 г., издадени от "Валмар - юг" ООД. Изводът на съда е за липса на реална доставка с предмет стоките по процесните фактури, като се позовал на липса на доказателства за транспорта на горивата до базата на доставчика поради липса на товарителници и оттам липсата на разполагаемост на процесните горива към момента на фактурирането им, неустановяването на релевантен стоков поток, обосноваващ наличието на такива количества горива при доставчика към момента на фактурирането им, липса на доказателства за прехвърлянето на получателя на доставката на правомощието да се разпорежда като собственик с фактурираните стоки и пр. Съдът не приел заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, като се мотивирал с неустановеност на обстоятелствата, че процесните горива са били разполагаеми за жалбоподателя към датите на твърдяните доставки, свързани с процесните фактури. Липсата на солидни счетоводни доказателства за отчитането им по аналитичен признак, разходването им за конкретни стопански операции, формиращи себестойност на услуги, респ. продукция, извършени или произведени от жалбоподателя, които да представляват проява на независимата му икономическа дейност, липсата на счетоводни записи и на документи, от които да се установява, че е извършвана ежедневна продажба на горива и водена отчетност за зареждане на автомобилите му с горива, фактът, че информацията е била устно декларирана пред в. л. е мотивирала Административен съд В. Търново да отхвърли жалбата на "Айви транс комерс" ООД срещу Ревизионен акт № 15-1101972/3.01.2012 г. на ТД на НАП гр. В. Търново. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Релевираните пороци в касационната жалба се свеждат до необоснованост на първоинстанционното решение, конкретно отричане доказателствената стойност на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с представените фактури за процесният период 07 м. - 12 м. 2010 г. Доводът на касатора, че е извършено плащане по фактурите и този факт доказва осъществяване на доставките е неоснователен. Фактурите, като доказателства са необходими, но недостатъчни за установяване извършването на реална доставка, от която касаторът да черпи права по ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация по арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. При условията на насрещно доказване, упражнявайки съответстваща на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ДОПК доказателствена активност, ревизиращият орган по приходите със средствата на насрещната проверка по чл. 45 от кодекса е установил липсата на обективна възможност за изпълнение от "Валмар - юг" ООД на доставките по фактурите от 07 м. - 12 м. 2010 г. По делото не е доказано транспортирането на горивата до базата на доставчика, както и фактическото им предаване на дружеството касатор. Не се установява стоков поток, удостоверяваш наличието на претендираните количества горива при доставчика към момента на фактурирането им. Несъмнено, за да се разпореди в полза на касатора с дизеловото гориво, предмет на доставките по обсъжданите фактури, доставчикът "Валмар - юг" ООД е следвало да го придобие. Не са налице и косвени доказателства, от които да се извлече евентуалната възможност за разпореждане с процесните горива от страна на доставчика. Представените копия от фактури на предходни доставчици ("Норд ойл" ЕООД, "Таврос интернационал" ООД, "Бент ойл" ООД) касаят предходни периоди 2007 г. - 2009 г., като липсват доказателства за транспортирането на горивата до базата на доставчика и пр., което не може да обоснове извод, че доставчикът е разполагал с необходимите количества за доставка на касатора по претендираните фактури. В тази връзка следва да бъде посочено, че изцяло се споделят мотивите на първоинстанционният съд по отношение на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същата не обосновава извод за наличие на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Недоказано е в хода на първоинстанционното производство, както и в настоящето, че действително е извършена реална доставка на дизелово гориво и бензин по 9 бр. фактури, издадени от "Валмар - юг" ООД. Щом не е установено стоките по облагаемите доставки на гориво да са доставени, то по арг. от чл. 69, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДС за "Айви Транс Комерс" ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС, поради което отказът на приходната администрация да го признае е правомерен, а решението за отхвърляне на жалбата срещу акта обективиращ отказа - правилно. Неоснователно е позоваването на касатора на обстоятелството, че процесните фактури отразяват периодично зареждане на МПС на бензиностанция на доставчика, поради което не са представени приемо-предавателни протоколи, транспортни и други съпътстващи документи. Последното представлява неубедителна и недоказана защитна теза, поддържана както в хода на първоинстанционното производство, така и пред настоящият състав, тъй като това обстоятелство се свързва единствено с процесните фактури и липсват каквито и да е други, макар и косвени доказателства, че действително е налице данъчно събитие. С отговора на касационната жалба на процесуалния представител на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново е изразена претенция за заплащане на разноски по делото в размер на 939.00 лева. Същата обаче следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като юрисконсултско възнаграждение е присъдено от Административен съд В. Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение