Решение № 1136 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2016 г.

ВАСV отделение30.01.2017 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 842/15.02.2016 г. по адм. д. № 624/2015 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА С. Б. Т., жив. в с. К., ул. "А. Л." .№..., да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1136 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. Т., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 842/15.02.2016 г. по адм. д. № 624/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 513-з-987/19.12.2014 г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган е събрал доказателства, представляващи видеозаписи, сведения и копия от публикации в медиите с които жалбоподателите не са се запознали, няма яснота дали съдът познава съдържанието на приложените компакт-дискове. Според него са неправилни с изводите на съда за осъществено дисциплинарно нарушение и съдът не е анализирал факта, че административният акт не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на наказания служител. Според касатора в решението е прието, че Тръпков е извършил пристъпление по чл. 304 от НК, което ако бъде доказано то служителят следва да бъде уволнен с друго правно основание. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директор на СДВР, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ, за да постанови обжалваното решение, е приел за установено, че към момента на издаване на оспорената заповед С. Б. Т. е бил назначен на длъжност младши контрольор в 01 група "Специлизирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на жалбоподателя за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 13.11.2014 г. в С., на ул. "Г. С. Т.", на пешеходната пътека, находяща се пред 20-то ДКЦ, за времето от 16,00 до 17,37 часа Тръпков /назначен в наряд с младши автоконтрольор Е. И. С., за времето от 13,30 ч. до 21,30 ч. на 13.11.2014 г./, използвайки служебното си положение е получавал парични суми - дар, който не се следва, за да не извърши действия по служба - да не санкционира водачи на моторни превозни средства, нарушили ЗДвП, което е станало обществено достояние чрез средствата за масова информация на 17.11.2014 г. и на 18.11.2014 г., в голяма част от информационните агенции в интернет, както и в социалната мрежа "Фейсбук". Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 67 от ЗМВР и т. 15,19, 20, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121 з-348/25.07.2014 г., уронващо престижа на службата, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарното производство срещу С. Б. Т. е образувано със заповед № 513з-285 от 18.11.2014 г. на директора на СДВР и е определен състав на комисия, като дисциплинарно-разследващ орган, а държавният служител е временно отстранен от заеманата длъжност. Заповедта е връчена на Тръпков на 18.11.2014 г., срещу подпис. В обстоятелствената ? част са изложени обстоятелствата, във връзка с които се образува дисциплинарното производство за гореописаните деяния. На жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Писмени обяснения са представени на 20.11.2014 г. В рамките на дисциплинарното производство е прегледан видеозапис на рег. № я66897/2014 г., предоставен от Д. К. Д.. Снети са и сведения от посоченото лице, в които същият заявява, че е видял през прозореца на апартамента, намиращ се на цитирания адрес как полицейския служител спира МПС на улицата, след пешеходната пътека пред 20-то ДКЦ, с посока към ул. "Т. К.", Димитров заявява, че видял как водача на МПС подава нещо на полицейския служител, след което си тръгва. Димитров взел решение да заснеме действията на полицейския служител, тъй като възприел същите като нередни. Прегледан е видеоклип с номер 20141113173834, като е констатирано, че се вижда как водачът на спрян за проверка автомобил прибира документите си в портмонето и с дясната ръка подава в лявата ръка на Тръпков банкнота с номинал 20 лв. Служителят свива и смачква банкнотата в ръката си и се отдалечава от автомобила. Дадени са писмени сведения от П. И. И., водач на горепосоченото МПС. И. потвърждава, че е дал двадесет левова банкнота на проверяващия го полицейски служител, след като служителят му ги е поискал, за да не го санкционира за това, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Във видеоклип с номер 20141113180113 е посочено, че Тръпков преглежда документи на друг водач на МПС. В. му подава нещо като кожено калъфче или портфейл, от което полицай Тръпков взима банкнота с номинал 10 лв. и го връща на водача, като същевременно му връща и документите. В дисциплинарното производство са снети и писмени обяснения от водача, който заявява, че е бил спрян от пътен полицай, затова, че управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан. Съобщава, че е подал на полицая кафяв класьор, съдържащ документи и пари, като служителят си е взел десет левова банкнота и върнал класьора на собственика. Констатирано е, че действията на полицейския служител Тръпков са станали обществено достояние, посредством емисии на вечерни и сутрешни новини на BTV на 17.11.2014. и 18.11.2014 г. и в сутрешния блок на Нова телевизия. Информацията е публикувана в сайтовете на информационните агенции в интернет, както и в социалната мрежа "Фeйсбук". Резултатите от проведеното дисциплинарно производство са изложени в обобщена справка № 433200-950/10.12.2014 г. Направено е предложение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и т. т. 15, 19, 20, 42, 49, 50, 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121 з-348/25.07.2014 г. на полицейския служител С. Б. Т. - мл. автоконтрольор в 01 група "СГКР и ОМ" при 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" - СДВР да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение, на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. С. Т. е запознат с обобщената справка на 10.12.2014 г., срещу подпис. О. служителя са дадени писмени обяснения във връзка с констатациите на обобщената справка на 11.12.2014 г. Деянието според съда е установено и от приетите по делото свидетелски показания на свидетелите Димитров, Рулев и Иванов, трите диска веществени доказатлства и съдебно - техническата експертиза, изследвала съдържанието им. От правна страна съдът е приел, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора относно изложеното от съда по отношение на доказателствата, приложени към административната преписка - приобщените видеозаписи. Видно от данните по делото съдът е направил съвкупната си преценка от приобщените с административната преписка веществени доказателства, като съдържанието от същите се потвърждава и от непротиворечите гласни доказателства, събрани по делото. Назначената по делото СТЕ не е била оспорена от страните, приета е от съда и не е имало причини да не бъде кредитирана. Неоснователни са и твърденията за неправилност на мотивите на АССГ за съответствие на издадената заповед с изискванията за форма и съдържание. Първоинстанционният съд детайлно е разгледал установеното от административния орган. Както правилно е изложил решаващият състав оспореният административен акт съдържа конкретизиране на извършените нарушения по време и място, а същите кореспондират с посочените материалноправни разпоредби. Оспореният административен акт препраща към обобщената справка на дисциплинарноразследващия орган, което, като част от административната преписка и производството по издаване на крайния акт има характер на мотивна част. Твърдението, че е налице съществено нарушение на процедурата по издаването на административния акт поради непредоставянето на видеозаписите на служителя в рамките на дисциплинарното производство е неоснователно. Макар първоинстанционният съд да не се е произнесъл изрично в тази насока настоящата инстанция счита, че не е налице съществено нарушение на процедурата, поради факта, че записите са станали публично достояние и същите са достъпни в интернет пространството и към настоящия момент. Неоснователни са твърденията, че при наличие на доказано престъпление с влязла сила присъда по реда на чл. 304 от НК служителят следва да бъде уволнен на друго правно основание. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 /четиристотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1