Решение № 60 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 36/2009 г.

Решение № 60 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 36/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. Н. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 2256/2008 г. на П. районен съд, отмяна на постановената по това дело присъда № 2* от 28.Х.2008 г. и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Оплакванията в искането са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на Б., изготвил искането за възобновяване. Становището на Представителя на Върховната касационна прокуратура е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С посочената първоинстанционна присъда И. Н. Б. е признат за виновен в това, че на 20.III.2008 г., в близост до гр. Д., е управлявал в посока към С. лек автомобил БМВ ***** с рег. ********* без свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от налагането за същото деяние на административно наказание с влязлото в сила НП № 1* от 8.VI.2007 г., издадено от Началника на РПУ - гр. К., за което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено Б. да изтърпи и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила на 5.ХII.2007 г. присъда по н. о. х. д. № 4847/2006 г. на П. районен съд. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Не е вярно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия въпреки нередовното му призоваване, тъй като не било ясно нито кой е получил предназначената за Б. призовка, нито кой я е връчил. Породилата се неяснота подалият искането за възобновяване лесно би могъл да отстрани, ако се беше запознал със съдържанието на справката, приложена на л. 9 от първ. дело. Същата е изготвена от полицейския инспектор към РПУ - Д. Д. И. Г. И., с която последният е удостоверил, че на 28.VII.2008 г. е връчил "призовката лично на Б. срещу подпис" и е приложил към справката въпросната призовка, намираща се на л. 10 от първ. дело. При безспорните данни, че подсъдимият е редовно призован, не се явява в насроченото за 28.Х.2008 г. съдебно заседание, не сочи уважителна причина за това си процесуално поведение и са налице предпоставките по чл. 269, ал. 1 НПК, съдът е разгледал делото, постановил и обявил присъдата, без да допусне каквото и да било процесуално нарушение. Твърдението, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, не е подкрепено с доводи, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на Б. наказание лишаване от свобода, е неоснователно. Четейки искането за възобновяване, оспорващо наличието у осъдения на "трайни престъпни навици", се създава впечатлението, че за това си твърдение авторът му е черпил информация от друго дело и за друго лице, след като сочи, че предходните осъждания на Б. били като непълнолетен-като непълнолетен Б. е осъждан един път, а останалите му 3 осъждания са като пълнолетен - "и при условието на чл. 78а НК", след като повторното прилагане на тази възможност е изключена изрично с чл. 78а, ал. 1, б. "б" НК. По-нататък се твърди, че първоинстанционният съд бил стигнал до "противоречиви" изводи приемайки, от една с., че извършеното от Б. престъпление не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а, от друга, че то е "със завишена степен на обществена опасност". Тези констатации на съда не само не са противоречиви, но са и добре мотивирани с динамиката на транспортната престъпност и подчертаната обществена нетърпимост към нея. Напълно обоснован е изводът на първата инстанция, че Б. е общественоопасна личност с многократно демонстрирано негативно отношение към установения в страната правов ред и пренебрежение към правоприлагащите институции, доказано и от престъпните му прояви в миналото, и от досегашните му 30 санкционирания за допуснати административни нарушения по ЗДП и ППЗДП в един кратък период от 7 години, и фактът, че инкриминираното деяние е извършил само 3 месеца и половина след влизането в сила на предходна присъда и в изпитателния срок, за който е било отложено изтърпяването на наказание, наложено за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК. Дотук казаното относно деянието и дееца, и съобразените от първоинстанционния съд останали обстоятелства от значение за наказанието, достатъчно ясно илюстрират отсъствието на предпоставки за определянето му при условията на чл. 55 НК. Нещо повече. Дори определено при условията на чл. 54 НК, наказанието по размер е твърде ниско и навява съмнение за годността му да създаде у Б. достатъчен стимул към размисъл за по-нататъшното му поведение, към коригиране на ценностната си система и правилно отношение към законността. Съобразявайки изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение