Решение № 215 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2019 г.

Решение № 215 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ватралов, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Василева против решение № 811 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 2608/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-гр. Пловдив, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез юрисконсулт Р. Панов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на И. Ватралов против решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като жалбоподателят не е навършил съответната възраст и няма положен 15 години действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-15-66/05.01.2018 г. И. Ватралов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно приложените надлежно оформени документи за осигурителен стаж на Ватралов е зачетен осигурителен стаж от трета категория - 15 г. 10 м. и 17 дни, от които 12 г. 05 м. 11 дни действителен осигурителен стаж. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2018 г. придобиват право на пенсия при навършване на 66 години и 02 месец и не по-малко от 15 години действителен стаж. Посоченият по-горе зачетен на Ватралов стаж е приет от органите на ТП на НОИ-Пловдив за недостатъчен, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, който изисква минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Предвид горното, с разпореждане № [ЕГН] /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-гр. Пловдив на Ватралов е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив. Жалбоподателят оспорва изчисления му общ действителен стаж от 12 г. 05 м. 11 дни, като счита, че следва стажът му от втора категория да се превърне към стаж от трета категория, както и да му се признае за действителен стаж времето на наборна военна служба, който е зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО - 02 г. 01 м. 00 дни. Ватралов желае да се приемат за действителен стаж и периодите на обезщетение за безработица, зачетени на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО от 27.01.1992 г. до 27.08.1992 г. - 07 месеца; от 24.11.1995 г. до 24.07.1996 г. - 08 месеца, както и периода на изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 27.12.1991 г. до 27.01.1992 г. - 01 месец. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО законодателят е предвидил по-висока възраст, която от 01.01.2018 г. е 66 години и 2 месеца. Видно от доказателствата по делото Ватралов е [дата на раждане] и към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО - 05.01.2018 г. е навършил [възраст]. Същият не отговаря на изискването за възраст и само това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на претенцията му. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. При подаване на последващо искане за отпускане на лична пенсия административният орган ще следва да обсъди възраженията му за действителен стаж, съответно за зачитане времето на наборната военна служба от 02 г. 01 м 00 дни. С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,