Решение № 3159 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2018 г.

Решение № 3159 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. З., с адрес в [населено място], срещу решение № 127/02.07.2018 г. по адм. дело № 156/2018 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Административен съд - Стара Загора, в която се иска да се обяви, че ответникът е извършил неправомерен достъп и разпространение на лични данни в обявление в ДВ в бр. 55/2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, чрез процесуален представител наличие на всички основания по чл. 209 АПК, като излага конкретни оплаквания единствено за неправилност - материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, уважаване на първоинстанционната му жалба и присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Административен съд - Стара Загора, иска в писмена защита, оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че З. не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Делото е било образувано пред компетентния съд, но поради отвод на всички съдии, е било изпратено от ВАС на АС - Сливен за разглеждане. По делото е установено, че в обявление в Държавен вестник бр. 55/2017 г. по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и 2 АПК е посочено, че е образувано административно дело № 274/2017 г. на Административен съд - Стара Загора срещу част от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора по оспорване на П. З. от [населено място]. Съдът е изложил доводи, че администраторът на лични данни - АС - Стара Загора е обработил личните данни - три имена и местоживеене в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД - за изпълнение на задължението му по чл. 181 АПК за публикуване на съобщение за оспорването на подзаконов нормативен акт в Държавен вестник. Решението е правилно. АС - Стара Загора в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на З. на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на АС да съобщи оспорването от З. на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 АПК в Държавен вестник. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия ( без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници. Ответникът по касация не е нарушил чл. 64 ЗСВ и Наредба № 4/16.03.2017 г., както твърди касаторът. В цитираните от него разпоредби е уредено публикуването на съдебните актове ( решения и определения в Интернет) и същите нямат отношение към законовото задължение по чл. 181 АПК за публикуване на обявление за оспорване на подзаконов норматив акт в Държавен вестник. Особеностите на именната конфигурация на З. и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД и законосъобразен като краен резултат е изводът на АС, че правата на физическото лице З. не са нарушени при обработването на личните му данни от АС - Стара Загора. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,