Решение № 7415 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2012 г.

Решение № 7415 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петя Тодорова Иванова, с. Присово, общ. В. Търново, срещу решение № 296 от 11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 256/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ВНД началник на сектор БОП - В. Търново при ГДБОП МВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Иванова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 07.02.2012 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от ВНД началник на сектор БОП - В. Търново, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с постановление от 08.09.2011 г. на зам. окръжния прокурор на ВТОП е образувано досъдебно производство срещу Радослав Колев и Генчо Пашов за организиране, ръководене и участие в престъпна група, с цел да извършват съгласувано в страната и чужбина престъпление. По отношение на касаторката е установено, че същата е била упълномощена да представлява пред НАП търговски дружества, в качеството й на счетоводител срещу управителите, на които е образувано досъдебното производство. Поради тази причина с цел предотвратяване и разкриване на престъпления Иванова е била задържана със заповед № 112 от 07.02.2012 г. по описа на РУП-Павликени за срок от 24 часа. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателката е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение