Решение № 12138 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 52/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йозикизлер Туризъм ООД, ЕИК 203787580, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, [адрес], представлявано от управителя Й. Б., чрез представител по пълномощие адв. И. Тодоров от Софийска адвокатска колегия, против Решение 375/21.11.2023 год., постановено по адм. дело 347/2023 год. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ на кмета на Община Хасково, обективиран в писмо рег. 53 Й-41-1#1/03.08.2023 год., за даване на съгласие за ползване от Йозикизлер Туризъм ООД на Автогара Хасково като междинна спирка при осъществяване на международен превоз на пътници по международна автобусна линия Кърджали Чешме (Република Турция), с час на тръгване 19:00 ч., и жалбоподателят е осъден за разноски. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърдението се оспорва извода на съда, че международните линии, за които от страна на органа се твърди, че е налице съвпадение на часовете за тръгване, което обстоятелство е мотивирало отказа, се изпълняват. Представя справка извлечение от сайта на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА) за действащите международни автобусни линии. Заявено е, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като разглежданата от съда разпоредба на чл. 38, ал. 2 от Наредба 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба 11/31.10.2002 год.) урежда производство пред друг орган, а именно: ИААА, която единствено е материално компетентна да установи налице ли е съвпадение в маршрутните линии и часовете за тръгване. С оглед на това формира извод, че при постановяване на отказа, кметът е излязъл извън предметния обхват на проверката по повод подаденото искане от 25.07.2023 год. от страна на дружеството. Касаторът намира за неправилен и извода на съда, че при предоставяне на административна услуга в случая даване на съгласие за ползване на междинна спирка на територията на общината, кметът действа в условията на оперативна самостоятелност. Счита, че извършването на самостоятелна преценка на кой превозвач може да се издаде разрешение и на кой да се откаже не намира опора в закона и представлява административен произвол. По мнение на касатора, общината е длъжна да определи място за спирката, която ще ползва превозвачът по международна линия, в случаите когато се кандидатства за разрешително за превоз на пътници по такава линия. Счита, че подаденото в тази връзка заявление до общината е заявление за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. а от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията (ЗА). За превозвача Йозикизлер Туризъм ООД е налице правен интерес от получаване на исканата услуга, поради това и след като се увери в правния интерес на заявителя, органът следва да извърши услугата, като издаде искания документ за определяне на мястото на спирката, която ще се ползва от превозвача, без да е негова преценката, налице ли е конкуренция на права. В заключение касаторът сочи, че доколкото не са налице материални и процесуални пречки за извършване на административната услуга, то постановеният от кмета на Община Хасково отказ е незаконосъобразен, а изводът на административния съд за противното е неправилен, в нарушение на материалния закон. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се присъждането на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В постъпила на 14.10.2024 год. молба чрез процесуалния представител адв. И. Тодоров се заявява, че не се възразява срещу даване ход на делото по същество в отсъствие на техен представител, поддържа се касационната жалба по изложените доводи и аргументи, както и искането за отмяна на съдебното решение и административния акт. Поддържа се и искането за присъждане на разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства. Ответникът кметът на Община Хасково, в писмен отговор и допълнително становище от 26.09.2024 год. чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Ванчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: От страна на Йозикизлер Туризъм ООД е подадено заявление до кмета на Община Хасково с рег. 53 Й-41/25.07.2023 год., с което във връзка с предстоящо издаване на разрешение за превоз на пътници по международна автобусна линия по направление гр. Кърджали (Република България) гр. Чешме (Република Турция), на основание чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба 11/31.10.2002 год., дружеството иска да му бъде определено място за междинна спирка на територията на град Хасково, с час на тръгване 19:00 ч. Йозикизлер Туризъм ООД притежава лиценз 3105340002 за международен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден от 31.07.2017 год. до 30.07.2027 год. Към искането е представено и разписание по маршрута на международна автобусна линия: Кърджали Чешме Кърджали, в което е посочено, че курсовете ще се извършват всеки ден, с час на тръгване от гр. Кърджали в 18:00 ч. и час на пристигане в гр. Чешме 05:15 ч. Маршрутът минава през гр. Хасково, с час на пристигане от гр. Кърджали в 18:45 ч. и час на отпътуване от гр. Хасково 19:00 ч. В хода на съдебното производство е приета като доказателство справка на маршрутните разписания от международен автомобилен превоз на пътници и дадени разрешителни през 2020 год., от която е видно, че всички описани международни автобусни линии се изпълняват и всички са с маршрут от няколко градове в Република България до различни градове в Република Турция, като преминават през гр. Хасково като междинна спирка. Съдът е приел за установено, че разрешителни за спиране и тръгване, в различни часове, от Автогара Хасково, са издадени през 2020 год. на други превозвачи: Арда Тур ЕООД, Юнион Ивкони ООД, Панорама транс ЕООД, Люкс Йонджа ООД, Джебел туризъм ООД и Карадеведжи ООД. Прието е също за установено, че на основание чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба 11/31.10.2002 год., съгласие Автогара Хасково да се ползва като междинна спирка при осъществяването на международен превоз на пътници по международни автобусни линии с направление към Република Турция, е давано на Арда Тур ЕООД (по две автобусни линии) и Карадеведжи ООД, с час на тръгване, който е близък до заявения от Йозикизлер Туризъм ООД. На 03.08.2023 год. е издаден оспореният пред Административен съд Кърджали отказ на кмета на Община Хасково, в който във връзка с постъпилото искане от 25.07.2023 год. от дружеството за разрешение за междинна спирка на Автогара Хасково, на основание чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба 11/31.10.2002 год., Община Хасково не дава съгласие Йозикизлер Туризъм ООД да ползва Автогара Хасково като междинна спирка при осъществяване на международен превоз на пътници по международна автобусна линия Кърджали Чешме (Република Турция), с час на тръгване от Автогара Хасково 19:00 ч., поради това, че в посочения час има други автобуси, пътуващи по едно и също направление. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, съобразно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба 11/31.10.2002 год. и чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като именно кметът на общината издава документ за определяне на мястото за спирка по конкретна линия, респективно отказва издаването на такъв документ. Съдът е приел, че актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, като органът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. В мотивите си е посочил, че при извършване на административната услуга по определяне, респективно даване на съгласие за ползване на междинна спирка на територията на общината, кметът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради това не е задължен да даде такова съгласие. Позовал се е на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредба 11/31.10.2002 год. и с оглед установеното съвпадение в автобусни линии по направление Република България Република Турция, с междинна спирка в гр. Хасково, и близки часове на тръгване от Автогара Хасково, предвид дадените писмени съгласия на превозвачите Арда Тур ЕООД и Карадеведжи ООД, достига до извода, че разликата между часа на тръгване от Автогара Хасково на автобуса на превозвача Карадеведжи ООД и поискания час от жалбоподателя Йозикизлер Туризъм ООД е само 30 минути, а този с часа на тръгване на автобуса на превозвача Арда Тур ЕООД е само 25 минути, поради което не е спазено изискването на разпоредбата разликата в часовете на тръгване за съседни държави да е най-малко два часа. Аргументирал се, че постановеният от страна на кмета на Община Хасково отказ касае конкретно заявения от Йозикизлер Туризъм ООД час на тръгване от Автогара Хасково (19:00 ч.), а не принципната възможност за ползване на автогарата като междинна спирка, т.е. за жалбоподателя съществува възможност за подаване на ново искане при корекция на часа на тръгване. Така мотивиран, съдът е достигнал до решаващ извод, че оспореният пред него отказ на кмета на Община Хасково е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Йозикизлер Туризъм ООД като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Съдът приема за неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна. Алинея втора на същия член указва, че условията и редът а издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна. Това е цитираната вече Наредба 11/31.10.2002 год., в § 5 от ПЗР на която е посочено, че се издава включително на основание чл. 29, ал. 2 от ЗАвтП. С разпоредбата на чл. 34 от Наредба 11/31.10.2002 год. се указва, че за извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията образец. Издаването на разрешително за определена линия се извършва по предвидения в чл. 35 и сл. от Наредбата ред, като към заявлението, което се подава пред ИААА, лицето, което притежава лиценз на Общността, представя разписание с посочени автогари за спиране на автобусите, като за начална спирка и спирки (максимално шест) по маршрута на автобусната линия могат да се посочват само областни центрове (чл. 35, ал. 1, т. 5) и документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще ползва превозвачът (чл. 35, ал. 1, т. 6). Именно с оглед инициирането на такова производство, Йозикизлер Туризъм ООД е подало искане до Община Хасково за определяне на място за междинна спирка на територията на гр. Хасково (областен център на област Хасково) с час на тръгване 19:00 ч. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че определянето на място за спирка, която ще ползва превозвачът, който иска да му се издаде разрешително за определена линия с цел извършване на международен превоз на пътници по автобусна линия, представлява административна услуга, както твърди и касаторът, макар и такава по смисъла на § 1, т. 2, б. в от ДР на ЗА. Неправилно първоинстанционният съд приема, че при издаването на документа по чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба 11/31.10.2002 год., кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност, като има правото да извършва преценка налице ли са предпоставките по чл. 38, ал. 2 от с.з., респективно да вземе решение да изрази съгласие или несъгласие по искането. Определянето на място за спирката, която ще ползва превозвачът по международна автобусна линия за превоз на пътници, не е обвързано с възможност за преценка от страна на общинския орган за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Наредба 11/31.10.2002 год. От една страна, дали представения от превозвача към заявлението му по чл. 35, ал. 1 от същата маршрут изцяло покрива линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, или съвпада с нея в три и повече спирки (или две и повече спирки и началната спирка) на територията на Република България, или е налице съвпадение в дните на обслужване с тези на линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, или е налице съвпадение в часовете за тръгване, така че разликата в часовете на тръгване за съседни държави е по-малка от два часа, принципно е ирелевантно за извършването на исканата административна услуга. От друга страна, кметът на общината, както правилно сочи и касаторът, не е компетентен да извърши тази преценка, тъй като производството по издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия, в която връзка се представя документът по чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредбата, се провежда пред ИААА, а не пред кмета на съответната община. Наред с горното, нормативната уредба не предвижда изразяване на съгласие от страна на компетентния да определи мястото на спирката на превозвача по международната автобусна линия орган същата да се ползва в заявения от превозвача час. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 51 от ДР на ЗАвтП, спирка е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници, включващо автогари и автоспирки. Автогарите задължително се ползват при извършването на вътрешни превози по автобусни линии, съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАвтП, като компетентен да определи автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в дадено населено място с повече от една автогара, е общинският съвет. В нормативната уредба не се съдържа аналогична уредба по отношение международните автобусни линии, с изключение на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 2 от 15 март 2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 год.), съгласно която се предвижда приоритетно обслужване в автогарата на международни автобусни линии в случаите, в които поради изчерпване на капацитета за приемане на автобуси, изпълняващи превози по утвърдени разписания в населени места с една автогара, е наложително някои автобусни линии да се обслужват не от тази автогара, а от автоспирка в същото населено място. Решението за това се взема от общинския съвет. Поради това и напълно неоснователно съдът е приел, че кметът е имал възможността да извърши преценка по отношение часовете за тръгване по заявената автобусна линия спрямо тези, които вече се изпълняват, като на това основание постанови отказ за определяне на място за спирката, дори да се приеме, че същият касае само заявения от Йозикизлер Туризъм ООД час. В тази връзка, всички изложени от съда аргументи, имащи отношение към изпълняваните други международни автобусни линии с междинна спирка на територията на град Хасково, са неотносими към спора. Неотносими по същата причина са и изложените в касационната жалба доводи за това, че разглежданите международни автобусни линии не се изпълняват към момента на постановяване на отказа, респективно представеното в тази връзка доказателство също е неотносимо. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на заявителя да получи искания документ и не бъдат установени процесуални пречки за извършването й. Задължението се изразява в издаването на документ, с който се определя място за спирката, която ще ползва превозвачът, а с оглед горните пояснения, това би следвало да бъде съществуваща на територията на град Хасково автогара. Компетентният да извърши услугата административен орган не може да я откаже, дори да установи, че е налице съвпадение в маршрутните линии между заявената и такава в експлоатация или за която е открита процедура по съгласуване, или някое от другите посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредба 11/31.10.2002 год. обстоятелства и евентуално съвпадение или близки часове на тръгване от територията на Република България. Последното е основание за компетентния орган единствено да укаже промяна на часовете на тръгване, така че да се постигне предвидената в закона разлика от най-малко 2 часа, когато маршрутната линия е с направление съседна държава, а както бе посочено това не е дължащият извършване на административната услуга кмет на общината, а посочения в чл. 38, ал. 2 орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в чиито правомощия е и да даде указание на кандидатстващия превозвач за промяна на часовете на тръгване от територията на Република България. С оглед гореизложеното, като е формирал извод за материална законосъобразност на отказа на кмета на Община Хасково по заявлението на Йозикизлер Туризъм ООД, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение, с което да се отмени оспореният административен акт и преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на дружеството, при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски. Такива са претендирани в размер на 870 лева за касационното производство, от които 370 лева държавна такса за образуването му и 500 лева адвокатско възнаграждение, и в размер на 1 050 лева за първоинстанционното производство, от които 50 лева държавна такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение. От представените към списъците по чл. 80 от ГПК доказателства договор за правна защита и съдействие от 09.08.2023 год. и договор за правна защита и съдействие от 08.10.2024 год. се установява, че е уговорено заплащане на адвокатското възнаграждение в брой, предвид което договорите служат за разписка за извършените плащания. От страна на процесуалния представител на ответния административен орган са направени възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение над минимално предвиденото в Наредба 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и пред двете инстанции, които съдът с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от нея, намира за неоснователни. С оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва Община Хасково - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал акта, да бъде осъдена да заплати в полза на Йозикизлер Туризъм ООД претендираните от него разноски в общ размер от 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева за двете инстанции. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,