Решение № 2136 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2016 г.

Решение № 2136 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Й. В. Д., регистриран като ЕТ "Й. Д.", със седалище и адрес на управление село Н. село, област П. против Решение № 1741/05.10.2016 г., постановено по административно дело № 680/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р - 16 - 1402071 - 091 - 01/04.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 144/23.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., относно допълнително начислен ДДС за периода 01.12.2007 г. - 27.12.2009 г. в общ размер на 59 585,71 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 37 533,36 лева, като жалбоподателя е осъден да заплати на приходната администрация разноски. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че съдът непоследователно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи относно спорните обстоятелства касаещи реалност на доставките, предмет на фактури, които не са осчетоводени от ревизираното лице. В допълнителна молба се съдържат доводи и за нищожност на ревизионния акт, поради което моли същият да бъде прогласен за такъв. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез старши юрисконсулт Игнатова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, развивайки съображения за неговата правилност и законосъобразност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, с който в тежест на Й. В. Д. са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност. Органите по приходите са приели, че са налице неотразени от ревизираното лице фактури, издадени от 18 различни доставчици, по които са осъществени доставки на стоки, продадени в последствие от него без издаване на документ, респективно получените приходи не са отчетени като такива и се явяват укрити. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че ревизионният акт е нищожен, предвид постановеното с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд, съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съдът е отхвърлил жалбата, след като изцяло е възприел доводите на приходната администрация, съдържащи се в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. В съдебното решение липсват фактически констатации и изводи за всеки един от отделните доставчици, издали спорните фактури, въпреки, че същите имат различен предмет и се отличават със специфика на доставките. Съдът е достигнало до извода, че стоките по спорните фактури, действително са били получени от ревизираното лице въз основа на дадени от доставчиците обяснения и най-вече предвид отразените от тях доставки в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните периоди. Напълно игнориран е фактът, че значителна част от фактурите не са подписани от получателя, както и липсват други двустранно подписани документи от страните по доставките. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е извършил необходимите фактически установявания въз основа на множеството събрани по делото доказателства и не споделя правните му изводи. С., предмет на спорните доставки са родово-определени, поради което е следвало да се съобрази обстоятелството кои от фактурите са подписани за "получател" и кои не са, както и дали са налице други подписани от представител на ревизираното лице документи, които да установяват постигнато съгласие между страните по доставката или отделяне на стоките от рода им чрез тяхното предаване. Съдът е следвало да установи тези факти по отношение на всеки един доставчик, още повече, че относно една част от спорните фактури липсва подпис за получател, както и не са представени други документи, които да са подписани от ревизираното лице, друга част от фактурите са подписани от получателя, а за трета част от доставчиците са представени и подписани и неподписани фактури. Тези факти е следвало да бъдат описани и разграничени. Това, че процесните стоки съвпадат със стоките, с които лицето обичайно търгува, както и обстоятелството, че фактурите са надлежно осчетоводени от доставчиците, не може на собствено основание да води до извода за реалност на доставките, без наличие на други безспорни документи, удостоверяващи постигнатото съгласие между страните или получаване на стоките в разпореждане на търговеца. Освен това, в решението не е отразено кои от доставчиците са представили пътни листове и какво се установява с тях, респективно може ли същите да се отнесат към спорните фактури предвид съдържанието им. Относно фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД, правните изводи, развити в решението се споделят от настоящия съдебен състав и са съобразени с константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Н. търговеца е издадена клиентска карта, с която същият е приел Общите условия за покупка в магазините на Метро. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите, издадени от този доставчик е станало на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Тоест независимо, че фактурите, издадени от Метро не са подписани от представител на ревизираното лице, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки, обективирани във фактурите, издадени от всеки един доставчик. Съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, като ясно разграничи кои от доставките следва да се считат за реално извършени и кои не, изхождайки от съдържанието на представените фактури, както и от наличието на други доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК. Съобразно установените факти по отделните доставки, съдебният състав следва да достигне до съответните правни изводи за това по кои фактури е налице реална доставка, респективно укрити доходи и по кои не е налице това обстоятелство. Въз основа на тези изводи, следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС, както и дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение