Решение № 15031 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2018 г.

Решение № 15031 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Христов, [населено място], [улица], непълнолетен действащ със съгласието на законния си представител и чрез адв. Ников, срещу решение № 4491 от 3.07.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 3162/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от Христов исковете за имуществени вреди, както следва: сумата от 49 376 лв. представляваща стойността на закупеното лекарство "Авастин" за периода от 3.03.2015 г. до 5.09.2017 г., както и сумата от 11 000 лева, представляваща разходи за пътуване и престой за същия период във връзка със закупуване на лекарството. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото неправилно е разпределена доказателствената тежест и респективно неправилна е преценката относно доказаните и недоказаните факти по делото, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилни са изводите на съда, че подписът върху оспорения акт е на временно изпълняващия длъжността директор, без да има доказателства за това и яснота с оглед на факта, че положеният подпис е със запетайка, без изписване на име и длъжност. Допуснато е нарушение и на материалния закон относно отхвърляне на иска за имуществени вреди във връзка с направените разходи за закупуване на лекарството. Необоснован се явява изводът, че не е налице пряка причинна връзка и в мотивите на съда няма отговор на спорните въпроси по казуса. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител адв. Андреева, счита същата за неоснователна. Съдът правилно, с оглед на доказателствата по делото, е установил неоснователност на предявените искове. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че ищецът на основание чл. 204, ал. 2 АПК е оспорил индивидуален административен акт и заедно с оспорването е предявил и иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди. Приел е още, че при тази хипотеза съдът е длъжен да извърши самостоятелна проверка на допустимост на оспорването и на иска, както и самостоятелна проверка за редовността на жалбата и на исковата молба. Установено е по делото и не се спори, че Христов страда от тежко заболяване и че за лечението му е предписвано лекарството "Авастин". Прието е също така за безспорно, че с оглед страничните явление при приема на лекарството, същото следва да се приема в болнична обстановка, а с оглед възрастта на Христов (непълнолетен) това следва се извършва под наблюдението лекар. Противоречиви са събраните по делото медицински становища относно приема на посоченото лекарство особенно от деца, но безспорен е факта, че на ищеца е провеждано лечение с него и че ответника е отпускал средства на Христов за закупуване на лекарството. С обжалваното решение № 638/20.05.2015 г., издадено от "Фонд за лечение на деца" (чийто правоприемник е НЗОК), оспорено в настоящото производство, е постановен отказ. Това решение е подписано с апостроф, което е било основание на ищеца да поддържа нищожност на акта. В хода на процеса са представени доказателства, установяващи овластяването на лицето подписало административния акт за периода 19.03.2015 г. – 14.09.2015 г., което е дало основание на съда да приеме, че през този период директорът на фонда е бил в дългосрочен отпуск по болест и функциите на директор са изпълнявани от К. Котева. Относно непосочването на името на подписалия Решението за отказ и непосочване на акта за овластяване, съдът е приел, че това не е основание да се приеме, че към този момент, не е спазена формата на административния акт, че е подписано от лице без овластяване, нито пък ищецът е бил лишен от възможност да оспори негативното към онзи момент за него решение. В крайна сметка съдът е отхвърлил предявените искове за имуществени вреди, но не се е произнесъл изрично по искането за прогласяване на нищожността на оспореното решение на административния орган. Видно от исковата молба, въз основа на която е образувано съдебното производство, касаторът е сезирал съда с оспорване на законосъобразността на Решение № 638 от 20.05.2015 г. с доводи за неговата нищожност и с иск за обезщетение на вреди, причинени му от нищожния административен акт. В петитума на исковата молба е поискал в т. 1 да се прогласи нищожността на Решение № 638/20.05.2015 г. и т. 2 да се осъди ответника да заплати сумата от 49 376 лв., съставляващи обезщетение за имуществени вреди – стойността на закупеното лекарство и сумата от 11 000 лв. разходи по престой и пътуване за осигуряване на лекарството за периода от 03.03.2015 г. до 05.09.2017 г. Член 204, ал. 2 АПК дава право на адресата на един индивидуален административен акт, какъвто безспорно е Решение № 638/2015 г., заедно с оспорването на акта да предяви и иск за обезщетение за вреди от този акт. Целта е процесуална икономия. Но обективното съединяване на двете съдебни производства – по оспорване на индивидуалния административен акт и исковото производство за обезщетение от вреди, не означава, че изискванията, които законодателят е поставил към допустимостта на всяко от производствата и към редовността на сезирането не намират приложение. Напротив. Съдът и при хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка за допустимост на оспорването и на иска, както и самостоятелна проверка за редовността на жалбата и на исковата молба. Това не означава, че трябва да изисква от сезиралия го правен субект представянето на самостоятелна жалба и на самостоятелна искова молба. Те могат да бъдат инкорпорирани в един материален носител, както е в конкретния случай, но всяка от тях трябва да бъде редовна, т. е да отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 АПК за жалбата и на чл. 127 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ако констатира нередовност на жалбата или на исковата молба съдът следва да укаже на страната отстраняването на нередовностите по реда на чл. 158, ал. 1 АПК и по реда на чл. 129 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По отношение на всяко сезиране съдът трябва да извърши проверка за допустимост и ако установи наличие на абсолютни процесуални пречки за съответното производство – по чл. 159 АПК за жалбата и по чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, да го прекрати. (Коментар на АПК, изд. "Труд и право" 2013 г.). Освен, че трябва да извърши самостоятелна проверка за допустимостта и редовността на всяко от исканията, с които е сезиран, съдът следва да конституира и страните в съдебното производство. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК ответник в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт е органът издал акта. Него съдът трябва да конституира служебно – чл. 154, ал. 1 АПК. Ответник в исковото производство по чл. 204, ал. 2 АПК, съгласно чл. 205 АПК е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Но него съдът няма правомощието да конституира служебно, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало – чл. 6 ГПК, а не служебното начало – чл. 9 АПК, което е водещо в съдебно производство по оспорване на административен акт. В случая съдът, се е произнесъл по законосъобразността на един индивидуален административен акт без по делото да конституира като ответник органът, издал акта. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт, неговата незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, което означава че за да е допустим този иск, не е необходимо нищожността да е обявена предварително, тя може да бъде установена с констатации в мотивите. Но установяването на нищожността е елемент от фактическия състав за отговорността на държавата и при формулирано изрично искане за произнасяне, съдът е бил длъжен да конституира органа издал акта, както и да се произнесе в диспозитива, което в случая не е сторено. Постановяването на съдебно решение по реда на чл. 145 и сл. АПК без участието на органа, издал акта, т. е. без участието на надлежна страна и в нарушение на задължението на съда по чл. 154, ал. 1 АПК, прави съдебното производство недопустимо. Основателен е доводът в касационната жалба и за необоснованост на съдебното решение. Общото посочване и визиране на разлики между производствата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с претендиране на вреди от незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразни действия и бездействия е вярно и теоретично правилно развито, но за процесния спор следва да се посочат конкретните факти, които да обосновават възприетия от съда извод за липсата на кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В обжалваното съдебно решение липсва произнасяне и по всички наведени от Христов оплаквания, а съдът се е задоволил с общи изводи без анализ и обсъждане на приетия по делото доказателствен материал, и излагане на съответни мотиви във връзка с доводите на страните и подлежащите на установяване обстоятелства. Мотивите трябва да съдържат изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви. В този случай са изложени подробни мотиви в правните изводи на съда относно установяването и доказването на наличието на незаконосъобразно действие/бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въпреки уточнения предмет на иска – претендират се имуществени вреди, причинени от нищожен административен акт – Решение № 638/2015 г. Ето защо основателен се явява доводът на касатора относно необосноваността на изводите на съда за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед възражението в касационната жалба, че цитираното решение не е подписано от посоченото от ответника лице Котева, касационната инстанция не може да провери това обстоятелство, тъй като за проверката е необходимо да се прецени допускането и назначаването на експертиза. Това обстоятелство е от съществено значение за спора във връзка с оспорване на валидността на административния акт от който се претендират вредите по предявения иск за обезщетение, поради което с оглед на служебното начало предвидено в чл. 9, ал. 3 от АПК съдът е следвало да укаже на страната, че за твърдяното не се сочат доказателства. Без да бъде изяснен този спорен факт, не би могло да се отговори и на възражението на касатора за допускане на нарушение на чл. 7 от АПК. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид забраната пред настоящата инстанция за фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти, и съответно да се произнесе по всички наведени възражения в жалбата и изложи мотиви при извършване на цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и по правилното конституиране на страните. С оглед на изхода от делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд