Решение № 3055 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2017 г.

Решение № 3055 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Ю." ООД чрез управителя М. Л., срещу решение № 2741/24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3303/2015 г. по описа на Административен съд -С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2213-1405726-091-01/18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 289/25.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. към ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че липсата на записано място на доставката в приемо-предавателните протоколи може да доведе до извод, че не са налице доказателства къде е доставена стоката, но съществуването на подписи на лицата, които са предали и приели стоката означава наличие на доказателство, че стоката е приета/предадена. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2213-1405726-091-01/18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 289/25.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. към ЦУ на НАП, с който на "Ю." ООД са определени задължения за ДДС в размер на 23 563,76 лв. и лихви в размер на 8 372,08 лв. относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "ММ 2010" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че изводите на органите по приходите са правилни, и че доставчикът е начислил неправомерно данък, без да е извършена облагаема доставка. Така постановеното решение е правилно. Възраженията са неоснователни. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. З. да установи това първоинстанционният съд съответно националните правила за доказването е извършил обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали "Ю." ООД може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочената доставка на стока. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока. За да докаже реалността на доставката на фактурираната поцинкована ламарина на рулони с различна дебелина дружеството-жалбоподател е представило спорните фактури и приемо-предавателни протоколи към тях. Извършена проверка в системата на НАП установява, че посочените в приемо-предавателните протоколи транспортни средства с регистрационни номера РВ 8505 МР, РВ 6694 ЕН, Е 7419 АН, Е 1456 ЕА, Е 5769 ВХ, Е 6400 ЕА, СА 225. СК и С 5971 ЕР не са собственост на дружеството доставчик. Няма и данни същото да е наело такива. Не са ангажирани доказателства, които да установяват собствеността на гореизброените транспортни средства. В приемо-предавателните протоколи също така лисват данни за обект от който са натоварени и разтоварени стоките. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени доставките на стоки услуги. При оспорване на фактура, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните в жалбата решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема реална доставка по процесните фактури, издадени от "ММ 2010" ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 488 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,