Решение № 15309 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2010 г.

Решение № 15309 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 30 от 29.03.2010 г. по адм. дело № 12/2010 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № 62 от 14.12.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 0-08-081-02-00011392 от 10.11.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО, на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Ответницата Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали е оспорила касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № 62/14.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане 0-08-081-02-00011392/10.11.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 10.10.2009 г. до 13.11.2009 г. по болничен лист № 0344889, серия А 2008, поради неизпълнение на задължението за подаване на декларация за осигуряване за рисковете временна неработоспособност и майчинство по реда и в сроковете по чл. 1, ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Кърджали законосъобразно е приел, че към момента на настъпване на осигурения риск "временна неработоспособност" на датата 10.10.2009 г. Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали е имала качеството на осигурено лице за общо заболяване. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В разглеждания случай няма спор относно обстоятелството, че ответницата по касация Бехрин Рафет Местан е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца за осигурения риск "временна неработоспособност". Не се оспорва и обстоятелството, че от 01.02.2009 г. лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Бехрин Рафет Местан на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При действащата през 2009 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването. Ответницата по касация е подала декларация в ТД на НАП Кърджали за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 900846834 от 27.07.2009 г., като е заявила осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 01.02.2009 г. С подаването на тази декларация за нея е възникнало задължение да се осигурява за риска "временна неработоспособност" и на 07.10.2009 г. тя е внесла дължимите осигурителни вноски за периода м. февруари - м. септември 2009 г. Към първия ден на временната неработоспособност по болничен лист лист № 0344889, серия А 2008, двете кумулативни условия, предвидени от чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност, са били изпълнени (В същия смисъл по аналогичен спор вече е постановено Решение № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г. на ВАС, VI о.). Посочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,